Year: 2019

Току що се запознах с Чарли Чаплин. Какви сини очи има само!” Това пише 17-годишната Уна О’Нийл на своя приятелка  през 1942 г. Изумително красивото момиче е дъщеря на известния драматург Юджийн О’Нийл и писателката Агнес Болтън. Когато среща великия Чаплин за първи път, самата тя е начинаеща актриса, на която предвиждат голямо бъдеще в киното. Две години преди съдбоносната среща хубавелката е влюбена до уши не в кого и да е, а в Дж. Д. Селинджър, който тогава обаче е световно неизвестен, защото все още не е написал “Спасителят…

Навсякъде където съм пътувала, особено в големите европейски градове, има места, които са забранени за жени. Forbidden. Verbotten. Forbudt. Intеrdit. Сещате се за какви места става въпрос. Не че западняците са дискриминативни мизогинисти, о не, те просто знаят, че във въпросните места жените просто ще умрат от скука. Разбира се, тези заведения “за джентълмени” са с постоянни адреси, плащат данъци, имат си уебсайтове и са рекламирани в различни туристически платформи. Обаче местата, за които сега ще ви разкажа, няма как да откриете. Нито с GPS, нито чрез TripAdvisor. Те на…

“Forever is you and me”. Вечността сме аз и ти. С това изречение най-прочутият и най-ексцентричен художник-сюрреалист Салвадор Дали успява да въплъти в малко думи любовта, която го държи в плен на една-единствена жена цели 53 години. Неговата съпруга, муза и вдъхновителка Гала. Истинското й име е Елена Делувина Дяконова. Ражда се през 1894 г. в Казан, университетски град на брега на Волга. Тя е второто от общо четирите деца на интелектуалците Иван и Антонин Дяконови. Когато Елена е десетгодишна, бащата изчезва безследно по време на златотърсаческа експедиция някъде в…

Така се получва, че постоянно ми се налага да пиша за деца и тяхното възпитание (или липса на такова), въпреки че аз самата нямам такива. Или поне досега не се е появил мъж, който да тикне някакво хлапе под носа ми и да ми каже: “Ето резултатът от нашата грешка през 2005-а!” Положението, ще кажат някои, е обущарят ходи бос. А сега “обущарят” в мое лице съвсем ще свали обувките и ще пристъпи в една още по-деликатна територия – тази на майчинството и по-конкретно, кога е “нормално” една жена да…

Странно семейство са били тези двамата. Неговото име е синоним на скандал, а нейното – на убийство по холивудски. Ако има официална класация на холивудските двойки с най-лоша слава и най-трагична съдба, гениалният режисьор-изгнаник и актрисата с божествено лице, напомнящо това на Катрин Деньов, със сигурност щяха да са в челната тройка. Въпреки че връзката им просъществува едва година и половина и завършва не просто с два шамара и развод, а с ужасяващо убийство на бременната съпруга, тя продължава да бъде обект на невиждан интерес. Интерес, който тази година кулминира…

Когато се срещат за пръв път на снимачната площадка на филма “Slogan” през юни 1968 г., Джейн направо е погнусена от външния вид на Серж. Потръпва при мисълта, че ще трябва да си партнира с този мъж и то ще играе негова любовница. За онази първа среща Джейн Бъркин, тогава 21-годишна, сладка и талантлива английска розичка, си спомня години по-късно: “Пушеше цигара от цигара, наливаше се с алкохол нонстоп, беше суетен, високомерен, ругаеше всички, а и изглеждаше така, все едно е спал с дрехите. Което после разбрах, че си беше…

 Антъни, остави го веднага това! Aкано е, маме, ще се разболееш! – Мария-Александра, не пипай кучето! – Майкъл, не тичай, ще се изпотиш! И още, и още звукови команди от майки-орлици огласяват паркове, градинки, детски площадки в междублоковите пространства. И как не! Та нали опасности дебнат отвсякъде: кърлежи в тревата, ексхибиционисти в храстите, улични котки със сплъстена козина и само с по едно око. А да не говорим за  вечните врагове на всеки родител, загрижен за оцеляването на детето му до абитуриентската: ветровитото време и непредвидените от Гери Малкоданска в…

Любовта се издържа” казва Буковски с гласа на алтер-егото си Хенри Чинаски от романа “Жени”. И продължава: “Но само ако можеш да се справиш с психическото напрежение. Когато си влюбен, все едно се опитваш да носиш на гръб пълна кофа с лайна, докато прекосяваш пълноводна река от пикня.” Само че Чинаски е издръжливо копеле. Може да носи и по две кофи с лайна във всяка ръка, ако се налага. Същото и с “баща” му, Чарлз Буковски – може би най-безкомпромисният циничен безобразник на съвременната американска проза.  Макар да му е…

Ура, най-после дойде септември! A това е особено важен месец за нашия академичен град, както го рекламират в преведените с “Гугъл” на английски и немски рекламни брошури. И обяснявам защо. През септември вече никого не взимат трудовак (както пееше Тодор Колев едно време), но затова пък го взимат студент. Което е чудесно, понеже лека-полека нашият малък провиницален град отново се изпълва с хора. Това пък носи приятна трансформация в цялостния урбанистичен пейзаж след мерзката лятна обезлюденост, властваща над барчета, капанчета и библиотеки. О, библиотеки ли казах? Дискотеки имах предвид, ай…

Първият ми контакт с “порочната” западна музика беше през далечната вече 1980-та, когато за първи път поех в ръцете си плоча не с детска приказка или детелините на Лили Иванова. Държах двоен винил на концерт на живо на най-известните за времето американски кънтри изпълнители! То не бяха Уили Нелсън, Лорета Лин, Чарли Прайд, Доли Партън и… този странен мъж, облечен целият в черно – Джони. Джони who? Джони Кеш, момиче! С напредването на 80-те, интересът ми към американското кънтри замря, потиснат от влиянието на други “покварени” западни изпълнители и групи…