“С прискърбие трябва да съобщим, че днес Ари Бен отне живота си.”
Така, без капка двусмислие в изразните средства, мениджърът на известния норвежки писател и бивш кралски зет Ари Бен, съобщава за ненавременната му смърт на 25 декември. За първи път някой в толкова прав текст съобщава причината за смъртта на VIP личност в Норвегия.
В първите официалните изявления пред медиите самоубийството обикновено се маскира като “неизвестни обстоятелства” и чак по-късно, когато духовете се уталожат, реалната причина за смъртта се оповестява.
Защо такава е обичайната практика? Ето защо.
Само през първите 24 часа, след като гръмва новината за смъртта на любимеца на цялата нация Ари Бен, на спешния SOS телефон постъват 830 обаждания – всичките от страшно разстроени хора. Според диспечерите повечето от потърсилите помощ са мъже с психиатриачна история и суицидни мисли. Именно заради опасността от “smitteеffekt” (заразителен ефект) норвежките медии са крайно предпазливи при поднасянето на подобни новини на широката общественост.
До 2006 г. даже съществува правило, наложено от норвежкия медиен регулатор, според което за самоубийства или опити за самоубийства трябва да се съобщава само в краен случай или при изключителни обстоятелства. Обаче мениджърът на Ари Бен Гаир Хоконсун разбива това табу с едно-единствено изречение.
Всъщност феноменът “направи го като звездите” не е от вчера и далеч не засяга само Норвегия и другите скандинавски страни, в които традиционно се смята, че годишно се извършва най-голям брой самоубийства. https://www.webcafe.bg/webcafe/svyat/id_1323480211_Smartta_na_Ari_Ben_Shte_ima_li_samoubiystvoto_na_pisatelya_zarazitelen_efekt?fbclid=IwAR0Zgln3AnMZfBe9s4z2Y53SRmkWbwuG08jRc5jke8BD2tDCnSiccqDFmsU