Фундаменталната идея, на която се основава училището като образователна институция, е приобщаващият му характер. Това ще рече, че в него трябва да има място за всякакви ученици и да е гарантирано еднаквото отношение към всички, без значение дали имат двигателни, образователни или поведенчески проблеми. Както и без значение на това дали са грозни или красиви.
Само че такова училище съществува само на хартия, но на практика няма.
Дори да цари мир и разбирателство на ниво учители-ученици и всичко да е наред с рампите за инвалидни колички, кабинетите по биология, химия и физкултурния салон, а менюто в столовата да е само по рецепти на Джейми Оливър, на ниво ученици-ученици нещата могат да имат страховито диаболични оттенъци.
Булингът не е от вчера. Винаги е имало и ще има деца, които ще вървят подире ти и ще подвикват “Мара – попара”, ще те скъсват от подигравки заради това, че си твърде висок или твърде нисък, или че не носиш “правилната” марка кецове.
Емоционалните травми, които децата са способни да си причиняват едни на други, попадат в графата “Щети, с които никой училищен правилник не е в състояние да се справи.”
Явлението булинг като събирателен термин за училищно насилие във всичките му форми е описано за първи път през 70-те години на миналия век, разраства се през следващото десетилетие, а през 90-те години вече е сериозен социален проблем.
И ако по времето, когато аз бях в прогимназията, булингът се изявяваше най-вече в подигравки, че вашите са се развели, нямате пералня, купена от Кореком, или че носиш очила, в наши дни този тормоз еволюира и мимикрира и в новите си форми става все по-жесток и непридвидим.
В Дания, една от най-демократичните държави в Европа, намираща се на полуостров, където егалитаризмът във всичките му форми е издигнат в култ, има места, където правилото за равнопоставеност не важи и където този, който се смее първи, се смее най-добре. https://www.webcafe.bg/lifecafe/zhivotat/id_1491414465_Datskite_gimnazii_v_koito_ako_ne_si_krasiv_ne_vajish
