Като бях на 15, се ядосвах, че не съм на 20. Като станах на 20, започнах да се ядосвам, че не съм естествено руса. На 30 се ядосвах, че не съм ходила в по-престижни училища. Когато минах 40-те, започнах все повече и повече да се ядосвам на неща, които излизат извън границите на мъничкия ми личен свят. Дразнеха ме скучните колеги в университета, затъпяващите студенти и по осемдесетарски дребнавите нрави. И после…
После ядосването от непоносимите житейски нередности премина във вбесяване, а вбесяването се трансформира във високо кръвно. Нервачка съм явно, понеже, като се огледам, всички останали са айляци. Май аз съм тази с отклоненията и затова заобикалящата среда ме отхвърля като трансплантиран орган.
Хрониката, която предстои да прочетете, проследява една малка част от преживяванията ми през това лято. Дали става дума за истински абсурдни ситуации или са такива само в моята глава, преценете сами. https://webcafe.bg/gradat/zhena-na-raba-na-nervna-kriza.html?fbclid=IwAR0fBMbjed6Ficng5hLhevmClFfIYACzLM0UaMD4q0YBD-op8jmo2LJOBLs
