Month: September 2020

Не съм катерила осемхилядници, нито съм яла скакалци и жаби, за да оцелея в Амазонската джунгла, не съм карала фадрома и не съм се женила четири пъти, но все пак успях да натрупам достатъчно житейски опит, за да мога да си направя някои генерални изводи за живота, вселената и всичко останало. Не съм катерила осемхилядници, нито съм яла скакалци и жаби, за да оцелея в Амазонската джунгла, не съм карала фадрома и не съм се женила четири пъти, но все пак успях да натрупам достатъчно житейски опит, за да мога…

“В душата си си представях някое място под топлото слънце, където двамата с теб ще сме заедно, когато остареем. Но сега ми е все едно къде е това място – стига да е там, където си ти.” Тези, изпълнение с толкова тъга и копнеж строфи са от песента Where I Hope You Are, която Джордж Майкъл написва през 2011-а година и посвещава на  любимия си Кени Гос. Четири години по-късно музикалната икона е мъртъв. Той и Кени никога няма да се съберат на което и да е  място под слънцето,…

Казват, че започваш да оценяваш нещо, когато го загубиш. Не важи за девствеността и излишните килограми. Важи обаче за всичко останало – телефона, ключовете от колата, младостта, любовта, родината… През годините съм губила всички тези неща. Някои, като младостта, безвъзвратно. Други, като родината, губя от време на време. В момента съм в период на загубване. Защото аз съм тук, а тя е някъде там, застопорена между 41-ия и 44-ия северен паралел като жигула на трупчета – България (само) на едно море, България на мама и на татко, България “като една…

Подозирам, че текстът, който предстои да напиша и който вие след това ще прочетете (целия, надявам се, а не само изреченията, написани с удебелен шрифт), стилистично ще се движи по класическата за Поколението Х ос “какво беше някога – какво е сега”. И задължително ще има една метафорична въздишка под линия, предизвикана по-скоро от чувство за обреченост и невъзвратимост, отколкото от носталгия. Не съм от тези, дето ще вкарат от две до шест ракии и ще почнат да разправят, че едно време беше по-добре, а сега е***а майката на всичко,…

-Какво имаме за вечеря, мило? -Любимото ти – крокодилски опашки.

Днес една сервитьорка каза, че е очарована от “андрогенната” ми прическа и ме попита дали не съм “artist” и ”gender fluid”. Исках да й отговоря, че съм rakia-and-vodka-fluid предимно, ама реших все пак да запазя доброто впечатление. И затова гледам да ходя дегизирана…