Казват, че започваш да оценяваш нещо, когато го загубиш. Не важи за девствеността и излишните килограми. Важи обаче за всичко останало – телефона, ключовете от колата, младостта, любовта, родината… През годините съм губила всички тези неща. Някои, като младостта, безвъзвратно. Други, като родината, губя от време на време. В момента съм в период на загубване. Защото аз съм тук, а тя е някъде там, застопорена между 41-ия и 44-ия северен паралел като жигула на трупчета – България (само) на едно море, България на мама и на татко, България “като една…
Вучето признава липсата на кои неща в България й докарват абстиненция
