Year: 2020

Подозирам, че текстът, който предстои да напиша и който вие след това ще прочетете (целия, надявам се, а не само изреченията, написани с удебелен шрифт), стилистично ще се движи по класическата за Поколението Х ос “какво беше някога – какво е сега”. И задължително ще има една метафорична въздишка под линия, предизвикана по-скоро от чувство за обреченост и невъзвратимост, отколкото от носталгия. Не съм от тези, дето ще вкарат от две до шест ракии и ще почнат да разправят, че едно време беше по-добре, а сега е***а майката на всичко,…

-Какво имаме за вечеря, мило? -Любимото ти – крокодилски опашки.

Днес една сервитьорка каза, че е очарована от “андрогенната” ми прическа и ме попита дали не съм “artist” и ”gender fluid”. Исках да й отговоря, че съм rakia-and-vodka-fluid предимно, ама реших все пак да запазя доброто впечатление. И затова гледам да ходя дегизирана…

Ако трябва на прима виста да отговорите на въпроса: “По какво човек се различава от животното?”, сигурно най-спонтанният отговор ще е, че човекът има съвест, чувство за хумор и може да се влюбва. И да, това е така. Но нека ви кажа коя всъщност е най-съществената отлика между двата биологични вида – уникално тъпата и нелогична склонност, присъща само на човешкото същество, да се излага на ненужни рискове, саботирайки по този начин живота и здравето си. Иначе казано, да си търси белята. Да се бута между шамарите. Да дърпа дявола…

Цял свят познава “Жилото”, но сигурно едва шепа хора знаят, че рожденното му име е Гордън Матю Томас Самнър. Това обаче е без значение, защото едва ли пък ще се намери човек, който да не може да изтананика поне два реда от негова песен. А легендарните парчета, които Стинг е изпял през всичките години на впечатляващата си кариера, и като член на групата Police, и като соло изпълнител, не са едно и две. Иронично някак се е получил животът му, понеже за родителите на израсналия през 50-те и 60-те години…

Катастрофиращи самолетчета от хартия??

Като няма риба, и ракът е риба. Като няма пясък на плажа, и дюшемето е плаж.

Хм, оказа се, че не били такива, а други…

Това е табелка, забодена в саксия с растения с декоративна цел на централен площад в Копенхаген: “Да не се яде”