Да си търсиш жилище под наем в Копенхаген, градът, в който живея (когато има къде!), е като да вървиш по Via Dolorosa, Пътя на болката, на края на който винаги намираш своя личен малък кът за изтезания. На тези от вас, на които никога не им се е налагало да напускат дома с две липи и три кофи боклук отпред и да си търсят квартира, този текст може и да им се стори любопитен, понеже ще е все едно да четат за приключенията на един модерен Индиана Джоунс в храма на обречените…
Вучето е “неомъжена, бяла жена”, която за N-ти път си търси квартира. Дали върви добре? Преценете сами…
