Историята на любовта им е едновременно красива и невероятно сложна. Но не може и да бъде другояче, когато той е в Москва, а тя е в Париж – два града, които в онези времена все още разделя тежката завеса на Студената война. Затова и всеки откраднат час заедно, всяка разходка и всяка прегръдка е върхът на щастието. Но редките им срещи са помрачени от постоянните лични битки, които и двамата водят: тя се бори за него, а той се бори срещу самия себе си. Цели дванайсет години Марина Влади с нокти и зъби пази Висоцки от пагубните навици и изблиците на тъмната страна на личността му. Но така и не успява да го спаси.
“Вещицата” с русите коси
Когато по кината в СССР тръгва френският филм “Вещицата” (1956) с Марина Влади в главната роля, се случва нещо невиждано досега. Публиката буквално полудява по момичето със златните коси, което се превъплъщава в образа на красива дивачка, живееща сама в шведските гори. За милиони съветски девойки Влади моментално се превръща в модна икона – започват да копират прическата й, грима й, жестовете… Освен това тя е честа гостенка в еротичните сънища на мъжката част от населението – ергените си мечтаят за гадже като нея, а женените биха заменили съпругите си с младата актриса на мига, ако само им се отдаде сгоден случай. Висоцки също е поразен от Влади и нещо му подсказва, че един ден съдбата ще го срещне с нея и тя ще стане негова жена.
Рускинята с френски паспорт
Едва ли ще изненадам заклетите любители на ретро филми с факта, че рожденото име на Марина Влади е Екатерина Марина Полякова-Байдарова. Майка й, Милица, е балерина и дъщеря на генерал, а баща й, Владимир, е оперен певец, който след края на Първата световна война заминава за Париж, за да стане военен пилот, но остава там и прави кариера в операта. При едно от турнетата си в чужбина се запознава с майката на Марина. Момичето е толкова привързано към баща си, че в негова чест избира Влади за свой псевдоним. Самата актриса твърди, че винаги се е чувствала рускиня, въпреки че не говори добре езика и има френски паспорт. Именно защото изпитва постоянна носталгия към мистичната си друга си родина, Влади използва всяка предоставила й се възможност, за да я посети. Една такава възможност се открива, когато режисьорът Сергей Юткевич я кани да се снима във филм в Москва. Тя ентусиазирано приема и през 1967 г. се оказва за втори път (след 1959 г.) в съветската столица, без да подозира, че това пътуване ще преобърне живота й на 180 градуса.
Какво довежда до тази промяна разберете на: https://www.chr.bg/istorii/lichnosti/velikite-lyubovni-istorii-vladimir-visotski-i-marina-vladi-kogato-lyubovta-ne-e-dostatachna-za-da-darzhi-demonite-na-smartta-dalech-ot-zhivite/
