Здравейте мили мои момчета… и едно момиче,
Искам да използвам предоставената ми възможност и този общонароден електронен форум, за да ви почета така, както правят с геройски загиналите за свободата на България на втори юни.
Е, повечето от вас не са паднали жертва, но се надявам, че ще оцените по достойнство усилието и добрата воля, които проявявам, за да запазя спомените за вас живи. И да ги споделя, срам – не срам, с много непознати хора.
14 февруари 1984 г., Мишо
Първият ми Свети Валентин, на който съм влюбена, и затова имам повод да празнувам. Само дето изобщо не знам, че има такъв празник.
Преподавателският колектив на Първо основно училище “Кирил и Методий”, БНТ, БНР и в-к “Работническо дело” не считат за съвместимо със социалистическия морал да осведомят населението, пък камо ли подрастващите, че на този ден в страните на загниващия западен капитализъм и материализъм се чества живота и делото на популярен католически светец, който приживе извършвал нелегални венчавки на римски войничета и избраниците на техните сърца.
Мен обаче не ме вълнува какъв ден е днес по неофициалния календар на Католическата църква, а само, че физкултурникът на класа Михаил ми е плюл в бозата през голямото междучасие. Деси от третия чин каза, че го е видяла, докато аз съм се била навела да си вържа платненката. Много съм щастлива, понеже това е сигурен знак, че Мишо ме харесва.
14 февруари 1988 г., Васко
В България все още не знаем, че на днешния ден влюбените си разменят бонбониери във формата на сърце. То и да знаем, единственото шоколадово лакомство, за което се сещам, са марципаните “Кума Лиса” и едни бонбони “Пънчета”, които май не са особено подходящ подарък за някого, когото мислиш за секси и умен.
Не съм влюбена в съученика си Васил. Той е талантлив карикатурист и очарователно срамежлив, но има конски зъби и не мога да си представя даже да го целуна. Влюбена съм в Марко ван Бастен. Обаче Кодексът на поведение на готините гимназисти повелява да демонстрираш сексуално привличане към реални хора, с които реално можеш да се натискаш “у вас или у нас.” Затова се правя, че харесвам Васко.
Кодексът повелява също да си тупираш косата в корените и да си циментираш бретона със смес от разтопена захар и водка. Обаче на този спомен не му е мястото тук, защото принадлежи в графата “Гафове от младостта, които не искаш да повториш”.
14 февруари 1997 г., Сами
Знам, минали са почти десет години, ама какво да правя, като все бях влюбена във футболисти! А, да, и в един алпинист, когото бяха наели да боядисва фасадата на блока ни, но той не се брои, понеже даже не разбрах как се казва, а и го гледах само отдолу-нагоре. Както и да е.
Сега си имам истинско гадже и се вълнувам, понеже сме много влюбени и постоянно се целуваме.
А защо тази първа романтична връзка се оказва на ръба разберете на: https://webcafe.bg/gradat/pismo-do-vsichki-bivshi-za-sveti-valentin.html
