Краят на аналоговата епоха окончателно настъпи не със спирането от издаване на хартиения каталог на ИКЕА, а когато една сутрин установих, че не мога да стигна до кварталния магазин за риба.
И не защото имам начална форма на Алцхаймер, а защото съм си забравила телефона вкъщи и нямам достъп до Google Maps, за да ме ориентира в коя пряка точно беше магазинът. В онази сутрин получих нещо като паник атака, но успях да стигна до ъгъла на улицата, където има денонощен павилион.
Казах си, че така и така съм излязла, вместо прясна риба поне мога да си купя пресни цигари или лотариен билет. В този момент обаче осъзнах, че няма с какво да платя, понеже не само електронната карта, ами и електронният ми портфейл е останал вкъщи.
Мобилните приложения помагат да организираме и контролираме всеки аспект от ежедневието си – от списъка за пазаруване до маршрута на детето до и от училище. Но покрай приятелското рамо, което ни удариха, те и подмолно ни лишиха от самостоятелност.
В един момент се оказахме неспособни да се погрижим за себе си и за физическото си оцеляване без тяхната намеса.
Да го кажем така – в деня, в който праисторическият човек изобрети чесало за гръб от гръбначна кост на каракуда, човечеството започна да се разглезва. И как не! Това огън, колело, топла вода, тирбушон, мелничарски камък, и после тръгнаха едни влакове, бетоновози, самолети, ракети, чудеса…
А когато естественият интелект се поизмори, седна да си почине и изобрети изкуствения интелект, за да не му се налага повече да си хаби мозъка за щяло и нещяло. Оттук нататък нещата станаха “Пей, сърце”. Двойно кликане и хоп! – и мусаката е готова, и жената е гола!
Обаче апликейшъните до такава степен улесниха живота ни, че чак го усложниха!
И как точно стана това прочетете тук: https://webcafe.bg/gradat/aplikeyshanite-koito-sasipvat-zhivota-ni.html
