Сещам се за един виц, който обаче не може да се разкаже на книжовен български език, защото ще загуби смисъла си. “Значи, една жена се прибира сама към къщи по късна доба. Както си върви по безлюдна и зле осветена уличка, по едно време чува зад себе си стъпки. Забързва крачка, а човекът зад нея – също. Намалява крачка, и той така. С разтуптяно от страх сърце тя решава, че по-добре да се изправи лице в лице със съдбата си, отколкото да хукне да бяга. Спира и изчаква непознатият да…
Вучето не я е страх да се прибира вечер сама… ама в Дания
