Грациозен беше той, пък и поет на всичкото отгоре.
Със ловки думи на любов наричаше
жена една на четиридесет и нещо
момиче лошо и любима своя.[1]
Така описва себе си и своята трета съпруга, американската балерина Айседора Дънкън, един от най-великите и противоречиви поети на Русия, Сергей Есенин. В продължение на три години двамата ги свързва неутолима страст, която в един момент уродливо ще се трансформира в студено пренебрежение при него и болезнена емоционална зависимост при нея. Единственото, което остава след тяхната голяма, но болна любов, е само това четиристишие…
Багажът на миналото
Когато Есенин и Дънкън се запознават, тя е на 44, а той – на 26.
Есенин вече е успял да прецака живота си по много параграфи. Алкохолизирал се е до степен, че вече дори не може да се съсредоточи, за да напише два реда. Обаче по тънката част все още се има за неустоим Дон Жуан и често обича да се хвали на приятелите си: “Ех, колко жени са ми минали през ръцете – към три хиляди някъде! Добре де, триста. Но всъщност май са някъде около 30…” Въпреки младата си възраст бохемът със златни къдрици и ангелски красиво лице вече има зад гърба си два катастрофално завършили брака и три деца.
Айседора пък вече се е сдобила със световна слава заради революционния си подход към класическия балет. В Париж са луди по нея, защото танцува така, което никой друг преди нея не е дръзвал – боса, разкрепостена и дива. Наричат я “божествената босонога”. Но и в личния си живот е също толкова безпардонна и скандална. Тя е атеистка, комунистка, окултистка, ненавижда институцията на брака, не крие бисексуалността си, а любовниците й са повече на брой от корсетите. Мотото й е “Няма ограниченията. Всички сме способни да нарушим Десетте божи заповеди, макар и да не го правим.” И тя ги нарушава, както си иска. В живота й обаче се случва трагедия, която успява да убие уверената и силна жена в нея. През 1913 г. двете й деца заедно с бавачката загиват при нелеп инцидент. На един от мостовете на Сена двигателят на автомобила изгасва, шофьорът излиза, за да погледне под капака, но забравя да сложи спирачката и колата пада в реката. Вратите блокират и пътниците вътре загиват.
Цял Париж е настръхнал от възмущение и желание за мъст. И тогава почернената майка поразява цяла Франция, когато, изправяйки се пред съда, заявява, че прощава на шофьора. Нищо не може да й върне децата, казва тя, а той има семейство, така че трябва да продължи да живее на свобода заради него.
Едва посъвзела се след трагедията, балерината решава отново да бъде майка. Уви, и този път съдбата решава да я накаже, отнемайки живота на новородената й дъщеря едва няколко часа след раждането. В този момент Айседора решава, че оттук нататък ще се грижи само за чужди деца. Осиновява шест момичета и се отдава с цялата си душа на преподавателска дейност. Когато самият Луначарски, първи комисар на “Наркомпрос” и академик на Академията на науките на СССР, я кани да направи собствена танцова школа в Москва, Дънкън не се замисля и за секунда преди да приеме предложението.
А какво се случва в Москва прочетете тук: https://www.chr.bg/zhivot/velikite-lyubovni-istorii-sergej-esenin-i-ajsedora-dankan-istoriyata-na-bolnata-lyubov-mezhdu-majkata-na-moderniya-tants-i-loshoto-dete-na-ruskata-poeziya/
