Диалектикът-идеалист Хегел е казал, че всички събития в историята се повтарят по два пъти. А Маркс е добавил: “Първият път като трагедия, вторият – като фарс.”
Философите могат да си казват всичко, ама на вас лично случвало ли ви се е наистина? Понеже на мен да. Преди да се захвана с този текст, реших да си припомня какво съм писала по лятната тема по това време миналата година и установих, че положението е “огледа̀л се Илия, пак в тия”.
Тогава, заради пандемията, от мързел и от липса на превоз, висях цяло лято в родния градец, халюцинирайки, че терасата ми е Барбадос.
И ето сега историята се повтаря при това във фарсовия си вариант. Пак съм заклещена в същия град, само че този път причината е счупен крак, която, ще признаете, бие по точки причините от миналата година. И вече дори не халюцинирам за Барбадос, защото в момента терасата ми е затворът в Сливен. Защо тази аналогия? Защото имам чувството, че съм заключена в лятото на 2020-а и няма мърдане оттам поне до другото лято.
Всичките ми контакти от социалните медии постват снимки на баджаци без целулит на фона на синьото море и на деца, яхнали делфини. Само аз отчитам жизнени показатели с едно фото на омърлушения си, мускулно атрофирал крак в шина, поставен не върху сребристия гръб на делфин, а на табуретка.
И понеже изобщо не се сещам за друг подходящ цитат на някой мъдър мъртвец за повдигане на морала, решавам сама да си го повдигна. Определено освен буквална, ми трябва и някаква емоционална патерица, за да додрапам до есента – ако не с песен, то поне без плесен по задника от седене на едно място.
В интерес на истината положението не е като да съм Жигули на трупчета, понеже джиткам напред-назад с таксита и подпирайки се на буквалната патерица.
Обаче нетрадиционният коралово-зелен цвят на патерицата, уви!, пак ми напомня, че и тази година ще гледам морето само отразено в очите на Поли Генова от новия й клип (в който, между другото, също има кадър с делфини, но не достатъчно натрапчив, за да ме разстрои още повече!)
Оказва се обаче голямо предизвикателство да намериш такъв емоционален стимулант за справяне с лятната депресия, ако си в град, където камък се пука от жега, а човек – от скука. И все пак, ако човек е достатъчно изобретателен и гледа по-неконвенционално на идеята за лятна почивка, възможно е да си скалъпи едно прилично Джо-Кокъровско “Summer in the city” и то с подръчни материали.
