“Има два типа жени – богини и парцали.” Излязло от устата на някой известен съвременен продуцент, писател или какъвто и да е друг културтрегер, подобно изказване би се сметнало за нагло и сексистко и би предизвикало обществен гняв и морален линч. Но понеже цитатът принадлежи на всепризнат гений, чието място в историята на изкуството не може просто да бъде изтрито с гумичка заради неполиткоректните му възгледи, ние сме склонни да го преглътнем и да не го оспорваме. А и все пак го е казал мъж, който познава жените толкова добре, че дори житейският и сексуален опит на Митьо Пищова с десетките моделки, топнали се в неговото джакузи, бледнее пред този на нашия герой.
Това е историята на един художник, който още приживе е канонизиран заради шедьоврите, излезли изпод четката му. Той е митична фигура, която и до ден днешен предизвиква и провокира. Той е бащата на кубизма, на чиято визитна картичка освен “гений” спокойно бихме могли да добавили и “мизогинист.” Той е единственият и неповторим Пабло Пикасо.
След като баща му за първи път го завежда в бардак с цел да направи от слаботелесния си син истински мъж, Пабло развива нездрава, почти клинична обсебеност към жените. Многобройните сексуални отношения с проститутки от ранния му юношески период разпалват у него желания и фантазии, които ще залегнат в основата на цялото му творчество. Всяка нова жена в живота му го кара изпада в еуфория, а стремежът да поддържа това чувство го довежда до състояние на любовна наркомания. Затова не е изненадващ фактът, че Пикасо има две съпруги, шест официални любовници и още десетки малотрайни любовни афери през 90-годишния си живот.
Фернанд Оливие: “Майката” на кубизма
Тя е първата значима жена и муза в живота на гения от Малага. Истинското й име е Амели Ланг, което решава да смени, след като избягва от тираничния си първи съпруг. През 1904 г. Фернанд среща Пикасо. Андалуският художник тъкмо се е преместил за постоянно в Париж и сега живее в артистичния Монмартър. 19-годишната Фернанд първо става модел, а много скоро и любовница на Пикасо. Последният е толкова умопобъркан от любов, че я рисува непрекъснато. Тя е вдъхновителка на някои от най-известните му портрети от този период като например “Госпожиците от Авиньон” – картина, определяна като революционна в развитието на модерното изкуство, защото с нея са поставени основите на кубизма.
По време на седемгодишната си, бурна връзка Пикасо и Оливие живеят на ръба – постоянно се друсат с опиум и безразборно се чукат с други хора. Нарцистичната и обсесивна природа на Пикасо обаче не му позволява да се примири с подобно поведение от страна на половинката му. В един момент ревността и собственическото му чувство взимат превес и той започва да заключва Оливие в ателието всеки път преди да излезе.
Връзката им приключва през 1912 г.
Кои са следващите жени в живота и в какви драми е обвито съвместното им съжителство с Пикасо разберете на: https://www.chr.bg/istorii/lichnosti/velikite-lyubovni-istorii-pikaso-i-zhenite-genialniyat-zvyar-i-negovite-muzi/?fbclid=IwAR1xaqY_aZe3LvP7o8OWj6RYn3DQJMLc40NRkoVLw60q1Em6XCSu9BvwTlY
