Month: September 2021

Тя е въплъщение на модерната жена в големия град. Модна икона в пълния смисъл на думата. Посланик на чувствената еманципацираност, разкрепостения дух и… на марката “Маноло Бланик”.  Никой не може да пробяга няколко пресечки в Манхатън, качен на 10-сантиметрови токчета, с лекотата на пеперуда като нея. Бихме я разпознали дори в гръб. Защото нейният силует е известен колкото този на Статуята на свободата. Защото принадлежи на Кари Брадшоу. Но не, днес няма да говорим за телевизионната любимка на няколко поколения жени по света, а за жената, влязла в нейната кожа…

Преди седем месеца навлязохме в третото десетилетие на този век. И ако трябва да обобщя в едно изречение какви беди натресе на главата на бедното и безразсъдно човечество предходното, ще изброя тези няколко: – Брекзит – лудването по криптовалутите – движението #MeToo и неговите производни – възходът на cancel културата – мигрантската криза в Европа… Забравям ли нещо? А да, COVID пандемия. Но тя е нищо пред пандемията от голи снимки, които хората по света си изпратиха един на друг през последните години. Милиони снимки на пениси, гърди и дупета…

Когато започнах да се ровя в историята на една от най-големите холивудски актриси от първата половина на 20-и век, пред очите ми изникна образът на един приятел, който е украсил тялото си с татуировки на т.нар. pin-up girls. Все още не разполагаме с удачен превод на този неологизъм, обаче на ценителите на пин-ъп изкуството, този изключително американски жанр, не им и трябва конкретна дума. Защото pin-up girl е парола към един вълшебен “Сезам, отвори се”-свят, в който господарка е тя: палавата девойка с тънка талия, секси шорти, бюстие и късо…

Вече шест десетилетия те са заедно и, както се казва, не са мръднали за толкова много години. Е, нея малко я поразвалиха напоследък – добавиха няколко милиметра пластмасова плът около невъзможно тънката й талия, потъмниха кожата й, сложиха й очила, бурка, касинка, на моменти даже я забремениха. А и той също вече не прилича на ранния Ридж Форестър от “Дързост и красота”. Но въпреки леките козметични промени те си остават непреходен обект на възхищение и модел за подражение. Защото са вечната класика. Защото са Барби и Кен – един уникален…

Спомням си как в един априлски ден през далечната 1982-а или 83-а година седях на колената на майка ми, за да виждам по-добре, в претъпкания кино-салон и с нетърпение чаках да свърши скучния кино преглед, в който гласът зад кадър възхваляваше азотноторовия завод “Сталин” в Димитровград за преизпълнената петилетка. Три дни предварително майка беше купила билети за “Професионалистът” – новия филм с Белмондо. По онова време повече си падах по Ален Делон, много ясно, а и имах повече негови снимки, купени от стрелбището. Обаче след прожекцията тотално се захласнах по…

Какви са ученическите ви спомени от соца? Имате ли изобщо такива? И ако нямате, понеже не сте били родени, вашите разказвали ли са ви за десетките забрани в държавните училища? Учениците бяха длъжни да ходят с униформи, а ако момичетата носеха поли, по-къси от позволените сантиметри, бяха мъмрени за нарушаване на социалистически морал и развращаване. Строги наказания имаше и за “гамените”, които хващаха да пушат в тоалетната, както и за тези, които не се подстригваха редовно, не си миеха ушите, не си режеха ноктите и носеха бижута, защото по този…