Вече шест десетилетия те са заедно и, както се казва, не са мръднали за толкова много години.
Е, нея малко я поразвалиха напоследък – добавиха няколко милиметра пластмасова плът около невъзможно тънката й талия, потъмниха кожата й, сложиха й очила, бурка, касинка, на моменти даже я забремениха. А и той също вече не прилича на ранния Ридж Форестър от “Дързост и красота”.
Но въпреки леките козметични промени те си остават непреходен обект на възхищение и модел за подражение.
Защото са вечната класика. Защото са Барби и Кен – един уникален калъп, който от 1961-а насам служи за изливането на фигурки на идеалната двойка, която всяка култура дооформя според особеностите на господстващите обществени нагласи.
Архетипният български Барби-Кеновски модел задължително включва мома с гайтанени вежди и тънка снага, която или бере ружи, или вода носи от герана, или платно бели.
Юнакът пък е “във младост и сила мъжка” и по-рядко е “Геро, мамин Геро”, който не иска да се задява с градските моми, понеже “много пари ‘арчат.”
Въпреки че в основата си този предосвобожденски модел е добре запазен и функциониращ и до днес, през годините той е претърпял съществени метаморфози.
70-те: Специалистът и кариеристката
Залисани в трудовото си ежедневие на строители на социализма, българите през 70-те години на миналия век се радваха на малките неща – карти за лятна почивка в Бяла, “Москвич” универсал, с радиоапарат, портокали за Нова година, такива неща.
Имаше обаче една облагодетелствана каста граждани, които гледаха на съкооператорите си отвисоко – и не само буквално, понеже живееха по високите етажи на новопостроените жилищни блокове, но и метафорично, понеже в гаражите си имаха западни автомобили, а децата им ходеха на уроци по френски в Алианса.
Кенът по професия се водеше специалист (често без уточнение по какво), с партийна принадлежност, на служба в държавно предприятие, извършващо международна дейност. А Барбито беше неговата другарка в живота, но не каква и да е, а другарка с амбиции.
Бидейки кариеристка на гърба на мъжа си, тя го буташе да се подмазва на шефа и да топи колегите си, за да командироват него, а не Петров в Унгария или Япония. Като компенсация за самотвержената си борба на фронта на семейното благополучие другарката-кариеристка настояваше за камина във вилата и косместо палто, ама от дългите, от Корекома.
80-те: Актьорът и актрисата
С навлизане магията на телевизията (при това цветна) във всеки български дом в началото на това десетилетие, лицата от малкия екран завладяха фантазиите на мало и голямо.
Партийните функционери с назначения на високи постове по втория начин все още се котираха високо в йерархичната стълбица на социалните модели, но с тази разлика, че вече никой не им прощаваше неизвестността, шкембетата и петната от пот под мишниците.
Друго си беше Иван Иванов да те дръпне за косата и да ти удари един секс на издръндана кушетка! Нищо че беше лошият във филма. Буквално. Българските Кеновци и Барбита от 80-те опасно близко, но и примамливо сладко гравитираха около ярките западните звезди, които познавахме от големия екран.
И това ни възбуждаше. Ваня Цветкова беше нашата Мишел Пфайфър, а Аня Пенчева – нещо като Джина Дейвис, само че с по-големи бомби. А когато някои от родните известни актьори и актриси се залюбваха и в реалния живот, нацията одобрително цъкаше с език.
A кои са двойките на следващите десетилетия до днес разберете на: https://webcafe.bg/gradat/balgarskite-ken-i-barbi-predi-50-godini-i-sega.html
Няма да съжалявате.
