Седя си днес и си мисля за тези героични хора, които прекарват цял един живот – от люлката до гроба – физически ограничени, премазани, изпитващи постоянна болка и ярост към създателя, който ги е направил такива, и въпреки това успяват да погледнат отвисоко на личната си драма, да й се надсмеят, да се разграничат от нея и да живеят много по-пълноценно и по-смислено от много “нормални.” Нашият герой днес е буквално такъв герой, а жената до него – дори два пъти по̀ героиня, защото въпреки предизвикателствата, които представлява съжителството с…
Дамян Дамянов и Надежда Захариев: Една любовна история, белязана от “живот и смърт, злост и обич”
