Реших да ви въведа в днешната много сериозна, чак нетипично сериозна за мен тема с една смешка. Която, като се замислих, изобщо не е смешка всъщност, но пак става за предразполагане на аудиторията. Ето я:
Знаете ли, че фамилията на един от най-изтъкнатите философи и теолози на 19-и век и баща на екзистенциализма Сьорен Киркегор означава “гробище” на датски? Демек Симо Гробищарски, нещо такова.
Тъпа смешка, видяхте ли?
Понякога присядам на ниската метална оградка, маркираща параметрите на последния му дом в гробищния парк в северната част на Копенхаген, и му се чудя на гениалното пророчество.
Като как така този синеок хубавец със засукани къдрици е прозрял от какво ще страдаме ние, неговите съвсем-не-съвременници, два века по-късно? При това без да е имал дарбата на Нострадамус, баба Ванга или маговете от телевизия “Евроком”!
Това, което Киркегор е мислил за философски конструкт, за абстрактна идея, а именно загубата на Аз-а в съвременното общество, чувството за изолация и безсилие, днес е повече от реална психиатрична диагноза.
Ангстът¹, едно време дефиниран като метафизически страх от смъртта, уродливо отроче на вродения човешки ужас от наказание заради извършения първороден грях, вече няма нищо общо с библейските фантасмагории.
Параметрите на този екзистенциален страх в началото на второто десетилетие на 21-и век вече са повече от реални. Ангстът е толкова истински и осезаем, колкото махмурлук след осем бири и дванайсет шота текила. Колкото кървящ хемороид. Колкото ревяща Червена шапчица, загубила червената си шапчица.
А Адам, Ева, Змията, Ябълката и Първият секс нямат нищо общо с него.
А как да разпознаем страха разберете на: https://webcafe.bg/caffeine/ne-virusite-a-strahat-ot-zhivota-shte-bade-chumata-na-veka.html
