Миналата събота бях поканена на следобедно гости “по женски” у една приятелка. Пристигам последна – другите българки в Копенхаген вече са нагънали баницата и суджука, който, за разкош, освен в лютеница, топят и в гуакамоле.
Малкият син на домакинята също присъства. От разпалените му разкази на дървен български, наподобяващ този на Кристиян Костов, научаваме за динамиката във взаимоотношенията между готините и задръстените деца в датските средни училища и оттук разговорът някак естествено се пренасочва към теми като “първите седем години”, социална среда, бременност, майчинство, менструация, рецепти за кекс без глутен… Не непременно в този ред.
Тъкмо сме нарязали на тънко втората подкова и Радка от Сливен се сеща за случка отпреди няколко дни, която ѝ доказала за пореден път, че “тия датчанки не са в ред”.
“Имаме една бременна колежка в офиса и вместо да си лежи вкъщи, тая с ей такъв тумбак ходи на работа. С колелото!!! И в четвъртък сутринта, както се повдига на пръсти да вземе едни папки от високите лавици, водите ѝ се разпльокват по ламината и, моля ви се, тръгва да ражда. Викаме ѝ, дай бе, жена, да се обадим на някого, да викнем линейка или поне колегата да те закара до болницата. А тя се дърпа и си бърше с кухненска хартия балдърите: “Абе глупости, няма да се разкарвате заради мен. Ще си ида с колелото до родилното, а после ще се прибера с автобуса. Само дано да смогна преди 3 да родя, че трябва да взема детето от училище.”
Другите жени на масата почват да цъкат неодобрително с език: такива са тука, много безотговорно се отнасят към бременността, крави направо, все едно нищо им няма…
А всъщност като се замисли човек, наистина нищо им няма. Няма го предродилният стрес, който у нас до голяма степен е подклаждан от баби, тъщи, “препатили” приятелки и няколко гледарици. Няма го и следродилният стрес : 40 дни никакво излизане, за да не хване бебето “лоши очи”, настинка, ебола, въшки и ето ти го после урочасано, с менингит или, не дай Боже, напълно умряло!
Дали заради липсата на зловещи народни поверия, витаещи около раждането и следродилната грижа, или поради простия факт, че не са прости, жените в тази част на континента се придържат към концепцията, че ако се грижат добре за телата си, ще са здрави и щастливи, а бременността и раждането са просто естествена част от хубавия живот.
Този тип мислене и отношение към майчинството неминуемо е намерило отражение и върху начина, по който хората отглеждат децата си и заради който датският родителски модел си е спечелил славата на най-успешния такъв в света.
Авторката на бестселъра The Danish Way of Parenting (2014), психоложката Ибен Сандал, твърди, че знае каква е тайната на датчаните, заради която от 1973-а година насам страната неизменно е в челото на класацията за най-щастливи нации в света.
Каква е тайната разберете на: https://webcafe.bg/gradat/roditelstvo-po-datski-shtastlivite-hora-se-razhdat-ot-smelostta-da-otglezhdash-svobodni-hora.html
