Искаш ли да ти разкажа приказка?
Ето, почвам. Имало едно време едно сърдито, черногледо, по Рамщайновски зловещо и злорадо Момиченце. То живеело сам-само в къща на един кокоши крак на края на гората. Компания ѝ правили единствено катериците и таралежите, понеже били достатъчно безмълвни, че да може да ги търпи около себе си.
Както вече се досещате, Момиченцето не харесвало много-много останалите хора, за да не кажем изобщо даже, не толкова защото били прекалено шумни, а защото били прекалено празнословни и празноглави. Не харесвало и празниците им, понеже тогава хората ставали особено неприятни, макар че, мислило си Момиченцето, би трябвало да е точно обратното.
От всички празници обаче най не харесвало Коледа, понеже много преди да дойде, хората щурмували гората ѝ, изпотъпквайки в набеза си де що сварят – гъби, дренки и гадинки. Изпо*ирали храстите и полянките, изсичали едва стигналите човешки бой елхови дръвчета, а на тръгване оставяли след себе си камари боклуци, но и ведри пожелания за “светли празници”.
След като тупурдията отминела, Момиченцето изпълзявало от къщата на кокоши крак и, както си било намусено и в много лошо настроение, си сипвало едно канче домашна ракия, сядало на стъпалата пред входната врата и започвало да прави това, което обичало най-много: да мрази Коледата.
Не е необходимо читателят да е мозъчен хирург, за да се досети, че Момиченцето не е Червената шапчица, която е объркала приказката си, а алтер егото на авторката. Тоест, аз съм момиченцето. (Е, момичешката фаза отдавна е минала и заминала, но алтер егото си е мое и затова мога да си го измислям, както си искам.) Представяте ли си обаче как се учудих и даже изпаднах в лека паника, когато в началото на този ноември в моловете накачулиха с лампички и златни топки първите изкуствени елхи и наредиха около тях фигурки на хора и животни в нереални размери и… Момиченцето остана безучастно!
За първи път от години насам то не прояви желание да подпали този нелеп коледен мизансцен по примера на своите кумири от “Рамщайн”, които, ако сте запознати с творчеството им, знаете, че си падат пиромани. Момиченцето не само че не изпита желание да пропълзи обратно в къщата си на кокоши крак и да не излезе оттам до първи януари, но дори се разчувства. Леко и едва доловимо, но се разчувства!
Коледно чудо, ще кажете вие.
Нееее, по-скоро ковидно чудо, ще кажа аз.
А в какво се състои това чудо ще разберете, ако се преместите тук: https://webcafe.bg/xmascafe/kak-kovidnoto-chudo-zamesti-kolednoto-chudo.html?fbclid=IwAR1UxZIf6XsqonGWUSSf3oUjutZqf7og0MKCSRO23q09glx_u_oKWEYJ0Ww
