Момичетааааа, помните ли как, в зората на нашето изселничество в чужбината, се връщахме само два пъти годишно в България най-вече с цел да хапнем домашно сиренце, да удостоим с височайшето си извънбългарско присъствие нечий имен ден или сватба и да си кажем сбогом с чичото, който от 10 години бере душа и всеки път си мислим, че виждаме за последно? Тогава ни беше достатъчно само това – да знаем, че всички са живи и здрави, че са направили достатъчно зимнина и че не са ни продали гаражното място на непознати,…
Вучето снема анамнезата на ставащите истерични през декември български емигрантки
