Спомням си като да беше вчера какво си пожелах навръх новата 2021-а, докато дзиндзиках от студ на балкона в копенхагенската си квартира сама (заради строгия локдаун, наложен тогава) и гледах мижавото подобие на празнични фойерверки над покривите.
Пожелах си след 365 дни да дзиндзикам от студ на балкона на нова квартира (сбъднато!) и по възможност с някой друг за компания, който да не ми е приятелка, роднина или зла хазяйка (несбъднато).
Не знам за вас, обаче аз не съм от тия хора, дето ще направят компромис да пристанат на някой тюфлек от Тиндър, само и само, защото имат спешна нужда от любовна ласка по празниците. Нито пък като някоя героиня от класическа романтична комедия ще си наема гадже по обява или ще моля гей приятел да се прави на такова, само и само да не се появя на семейното коледно събиране или офисното новогодишно парти непридружена.
Сам – сам. Какво пък толкова – не е краят на света. Но ако за някои от вас това е краят на света и се депресирате от факта, че за празниците си нямате половинка, а само триста грама бейлис в една забравена бутилка в шкафа, ето някои съвети как да погледнете на ситуацията откъм положителната ѝ страна (да, има такава!) и да посрещнете без рев новата година. А и всички следващи празници:
Колкото по-малко, толкова повече
В случая става въпрос за проста математика на ниво шести клас. Обяснявам.
