Като тръгваш за риба си взимаш пръчка, кукички и стръв. Ако обаче ще ходиш на лов за любовта и благоволението на ЛГБТИ+ общността, ще ти трябват други и по-хитроумни от основните рибарски такъми. Но и при този, нестандартен вид улов най-важна си остава стръвта.
Само допреди няколко години queerbaiting-ът, или заволалираната експлоатация на куиър общността с цел финансово облагодетелстване на медийни и бизнес компании, не представляваше проблем и даже беше също толкова незабележим, колкото би била пъпка на задника на Бионсе. Тогава никой не виждаше нищо злосторно в амбицията да продадеш милион повече безалкохолни напитки на хората с различен от обичайния нагон, като щампираш изображение на дъгата върху кенчето.
Днес обаче дъгата е проблем.
Както и лицето на Сам Смит върху подложка за чаша. Изобщо всичко, което служи като стръв на въдичка, на която да се закачи наивният, социално потиснат гей, който обаче е достатъчно платежоспособен, за да бъде поставен високо, високо в хранителната верига на хапващото киноа и авокадо, но иначе изконно месоядно модерно капиталистическо животно. Простете кулинарната метафора!
С годините надпреварата за спечелване благоразположението на ЛГБТИ+ общността вече се е превърнала едва ли не в олимпийска дисциплина, целите на която обаче далеч не са така благородни и чисти като тези, формулирани от бащата на игрите Пиер дьо Кубертен. Днес куиърбейтингът, „ловът на гейове“, както аз предпочитам да го наричам, отдавна вече не е занимание с идеална цел. Превърнал се е в проблем, защото дори политиците, тези стари ловни кучета, също безпогрешно надушиха следата и се впуснаха в преследване на плячката. За тях куиърбейтингът се превърна в трудно доловимо, но затова пък коварно и ефективно средство за канализиране на хомофобията в изгодна за тях насока.
Ето един скорошен пример:… https://mamamia.bg/pod-kilima/kuiarbejting-svetovnata-industriya-i-shoubiznesat-tragnaha-na-lov-za-gej-hora/
