Седим си с една приятелка в едно барче и обсъждаме казуса “Джокович в Австралия”.
Или по-скоро “Джокович извън Астралия”. Но не това дали е ваксиниран, или не, дали е излъгал, или не, ни вълнува в момента. Говорим си за предизвикателствата, пред които са изправени топ спортистите, за да бъдат във форма 24/7.
Вече не сме 80-те, когато Макенроу се хвалеше, че помитал всички съперници на корта, благодарение на печелившата си диета от кюфтета и сладолед. Днешните атлети, ако искат да са успешни, трябва да забравят не само за кюфтетата и сладоледа, но и че са бозали от майчина цица!
Безглутенови хранителни режими, двуразови тренировки, баро камери, чували сме какво ли не… стана въпрос и за един конкретен спортист.
Честно, вече не помня кой беше, понеже глутеновите и кюфтетените питиета ни бяха вече дошли в повече. Помня обаче, че тоя човек два часа преди лягане не пипал мобилния си телефон. И изобщо практикувал пълно въздържание преди сън и преди важно състезание от всякакъв вид дигитални технологии.
Само книгите му били разрешени. “Моби Дик”, “Емил от Льонеберя”, такива някакви…
⁃ Вуче, пробвай да не си погледнеш нито веднъж телефона два часа преди да си легнеш! – казва Криси. – Предизвиквам те.
⁃ Това бас ли е?
⁃ Ако си навита, бас е. Ако успееш, печелиш две безплатни питиета.
За навита, навита съм, ама друг е въпросът дали ще ми е физически и психологически възможно да се справя с предизвикателството. Ако е да стискам, за да не се напикая, ще стискам – нема проблем. Ама да стискам, за да не си погледна телефона цели два часа… не знам, човече, не знам!
Може и да издържа, понеже мисля, че съм потайно, но кораво копеле – нещо като Кайзер Созе от “Обичайните заподозрени”. Обаче голяма душевна борба ще падне във всеки случай.
А вие колко може да издържите без телефона си? Два часа? Пет часа? Един ден? Имам предвид, ако ви е паднала батерията и сте на пустинен остров без преносимо зарядно, преди да се появи изневиделица Беър Грилс, яхнал лиана (или коала!), и ви спаси? И, не, не да ви спаси живота, а по-скоро да ви спаси от дигитална абстиненция.
Поне от десетилетие вече се говори за увеличаващото се с пандемични темпове число на засегнатите от номофобия – състояние на опасно пристрастяване към смартфона, което кара човек да изпада в панически страх да не би да забрави или изгуби мобилното си устройство.
И както повелява един от Нютоновите закони, всяко действие има своето противодействие, а всяко зло – своето добро. Затова има Ин и Ян, Батман и Жокер, ваксър и антиваксър, тъща и съпруга…
Няма засега официално име за антипода на номофобите – за онези хора, които, без да живеят в землянка насред афганистанската каменна пустиня, отказват да притежават мобилен телефон през 21-и век.
През 19-и са им викали лудити, с ударение на първото “и”. Кръстени на митичния крал Лъд, обитаващ Шеруудската гора, лудѝтите са били хора, които са имали навика да трошат тъкачни станове като знак на протест срещу промените, дошли с промишлената революция.
А защо Вучето има проблем с някои от наследниците на лудитите разберете на: https://webcafe.bg/gradat/znaem-koi-sa-antivaksarite-a-koi-sa-antitelfonistite.html
