Работата ми стана ясна още на „хелоу“. А работата е, че си имах работа с мамино синче. От класическия тип. И ако той пък не беше, от друга страна, класически секси отвсякъде, пък и с акъл, вкус за дрехи и аксесоари, и, (деца, запушете си ушичките!) прекрасен пенис, моментално щях да си обера крушите. Само че илюзията, че ще ни се получи като двойка и няма да сме „като другите тъпаци“, надделя над реалистичната ми преценка за ситуацията, в която бях попаднала. А ситуацията беше тип Бермудски триъгълник: аз, той и „Мами“. Как съм разбрала, че майка му е и ще остане единствената най-важна жена в живота му?
Всички притеснителни признаци бяха налице.
Първо на първо, каквото и да сготвех, ако ще да беше замразена пица, никога не покриваше високите му кулинарни стандарти, наложени, разбира се, от Силвена Роу и майка му. (Даже по едно време си мислех, че са една и съща жена, заклевам се!) Когато не бяха заедно, а това значи не просто в един град и една държава, а буквално в една стая, двамата прекарваха средно по час и половина на ден в аудио и видео разговори по Snapchat, Viber и Skype, както и в безмълвни такива на телепатично ниво, което подозирам, беше техният любим канал за комуникация. Но нищо от гореказаното не ме притесняваше толкова, колкото фактът, че гаджето ми безотказно се придържаше към принципа: Щом майка казва, че нещо (или някой!) не става за него, значи е така. Малко ми звучеше като „Не го пипай това, мамо, а̀кано е“. И точка по въпроса.
Сега разбирате защо не просто нервничих, а направо бях ужасена преди първата среща с нея. С „Мами“.
Не претендирам да съм толкова изобретателна или пък толкова едрогъза като героинята на Дженифър Лопес, която с успех се пребори със „свекървището“ Джейн Фонда от едноименния филм от 2005 г., обаче докато излизахме с въпросния младеж, успях да понауча едно и две неща за подобни майки-орлици.
Ето кои са тези “едно-две неща”: https://mamamia.bg/pod-kilima/na-parva-sreshta-s-negovata-mama-kak-da-se-podgotvite-za-studenata-vojna/
