12 април
Закуска:
1 обик. бисквита – 49 ккал
1 ч. чай (без захар) – 3 ккал
Обяд:
1 парче круша (от компот!) – ? ккал
Слънчогледови семки (30 г) – 163 ккал
Вечеря:
Кората от едно парче пица – около 20 kкал
4 репички – 16 ккал
Общо: приб. 250-260 ккал
13 aприл
Закуска:
2/3 банан – 50 ккал
1 ч. кафе (без захар) – 2 ккал
Обяд:
Като вчера
Вечеря:
10 пържени картофа
8 черни маслини
Зелена салата с лук (30 г)
Общо: 50000000 калории!! Аз съм прасе!!!
Това е откъс от дневника на една анорексичка.
От моя дневник от 93-а година.
Изрових тетрадката от архивите заради днешната тема. Всъщност не е само една, много тетрадки са от този период, на страниците на които живее някаква странна, неспокойна, неудовлетворена, болезнено слаба личност, за която, ако не знаех, че съм аз, никога нямаше да предположа, че споделяме еднакво ДНК и ЕГН.
Anorexia nervosa отдавна вече не е необяснимото хранително/психическо разстройство, което, прикрито като коварен таен агент, бавно, но сигурно лишава от килограми, а в много случаи и от живот!, млади момичета и жени по целия свят. Е, и мъже, но процентът им е нищожен в сравнение с женския контингент, който засяга. В медиите и даже на билбордове се популяризираха тъжните истории и стряскашите фотографии на неуспели да се преборят със заболяването, написаха се автобиографии, направиха се филми…
И въпреки това на заболяването продължава да се гледа с лека мнителност, насмешка дори.
Не веднъж и два пъти съм чувала да казват по адрес на някой анорексик: „Не се харесвала в огледалото и затова не искала да яде! Манекенка ли ще ми става, каква!? Ако съм ѝ майка, като ще ѝ врътна два шамара на тая лигла, на бърза ръка ще прояде!“
Да, ама ако ставаше с тоя метод, нямаше да прекарам година и половина в ада на анорексията, понеже майка определено я биваше да плющи здрави шамари, от които после ушите ти звънят по два дни!
Когато печелиш, не знаеш какво губиш
Kакво е спечелила и загубила Вучето четете на:
