Отива една анорексичка при доктора…
И веднага довършвам изречението: в началото на 90-те, в България, където събития като демокрацията и отварянето към Запада, даващи на изтормозения българин неограничен достъп до банани, млечен шоколад и пица, изглежда невероятно някой да иска да гладува доброволно и напълно целенасочено.
Когато майка ми най-после успява да ме довлече до нашата провинциална поликлиника (което не е трудно, понеже тежа едва 27 килограма), ни препращат, от един кабинет в друг, тъй като очевидно не знаят какво ми има. Накрая стигаме до вратата на ендокринолога. Чук-чук.
Докторката пита какви са ми оплакванията. Нямам менструация от 14-15 месеца, казвам аз. Аха, а може ли да сте бременна? Ами не, докторке, не може, понеже не съм слон, зебра или морж, които носят бебетата си повече от година. Не че тогава аз знаех какво е анорексия и още по-малко, че съм болна от нея, ама пък тази хептен не можеше да направи връзка между много поднорменото ми тегло и липсата на цикъл. Обаче за да не излезе така, че и тя не знае какво да ме прави, каза, че ще ми назначи рентген на хипофизната жлеза и ще ме подложи на хормонална терапия. Да съм се върнела утре за изследванията.
Не се върнах. Хормонална терапия? Да бе, да, та да вземе да ми поникне брада! Или тестиси. Не, мерси. Така ще си ходя – без мензис и без дамски превръзки, много важно!
Майка обаче е много разтревожена. Затова ме води на ресторант – да хапнем и да поговорим за състоянието ми. „Дай да идем и при някой друг доктор. В София например. Не е нормално да не ти идва!“ То не е нормално и да крия панирани кашкавалчета под бейзболната си шапка, ама го правя. Но понеже майка е на върха на щастието си като ме вижда, че „ям“, затова лудостта ми е оправдана.
Помощ!
Предполагам, че имам късмет, че съм още жива, защото, когато се разболях, се знаеше малко за хранителните разстройства, нямахме интернет, за да се самодиагностицираме, а и булимията стана „модерна“ чак след смъртта на Лейди Даяна. Не че и тогава момичетата не са капали като мухи в опитите си да изглеждат като Кейт Мос или защото са мислили, че гладуването и повръщането са начините за справяне с тормозещите ги проблеми, но просто никой не си е давал зор да обръща внимание на някакви там слаботелесни, подрънкващи с кокалите си откачалки.
Как Вучето успява да остане жива и дали изобщо се е излекувала напълно прочетете тук: https://mamamia.bg/pred-ogledaloto/vragat-v-moyata-chiniya-iz-spomenite-na-edna-bivsha-anoreksichka-chast-ii/?fbclid=IwAR2ls46IeVq_fKpZ3ovKQ2hKWdCHkOmxlGG9AAVqqraYe8TeTrg-tsvrNI8
