Тук няма да стане дума за онези „столкъри“, за които четем в таблоидните издания. Преследвачите на звезди. Свикнали сме да мислим за тях като за задължителен атрибут в живота на известните. В следствие на упоритата си и целенасочена преследваческа дейност някои от тези откачалки също стават известни, само защото са лични преследвачи на Брад Пит или Джоди Фостър. Понякога стокърите нападат VIP-овете в собствените им домове, разместват разни ценни предмети, разлайват кучетата, събират остатъци от пица или опаковки от ко̀ла маска от боклука им, пишат им любовни и/или заплашителни писма, тровят котките им, пращат им снимки на половите си органи по вайбърViber и т.н. Но понякога столкърите могат да бъдат кротки и потайни. И е много вероятно да столкват и вас. Нищо че не сте известна личност. И нищо че нямате къща в Малибу. Вашият личен стокър дори не се интересува от боклука ви, интересува го единствено да влезе в живота ви, без да забелязвате, и да го обсеби така, че постепенно това да стане неговия живот. И го прави от дивана в хола си, от ергономичния стол в офиса си, от пейката в парка. Защото го прави онлайн.
Точно за този тип столкъри става въпрос. За кибер-столкърите.
Kато за начало малко уикипедийна мъдрост относно природата на класическия сталкинг/столкинг (транслитерацията на термина зависи от нивото на лингвистична грамотност и предпочитания на говорещия): „Стокингът се изразява в поредица от действия на лице, което цели да повлияе на дру-го лице, предизвиквайки състояния на страх и/или тревога, които могат да застрашат дори изпълнението на процесите в нормалното ежедневие“. При кибер столкинга целите горе-долу са същите, само дето той се осъществява с помощта на електронни устройства, през Интернет. Да, малко е мъгливо това обяснение, затова ще поясня. Влюбен си в някого до умопомрачение и понеже той не е влюбен в теб, а в някои случаи дори не знае за твоето съществуване, започваш да откачаш и правиш безброй налудничави неща, някои от които са на ръба на закона.
Едностранното влюбване обаче е само един от многото възможни мотиви, които да подхлъзнат някого по наклонената плоскост на нездравото любопитство към личността и живота на друг човек. Кибер-столкърите нямат средностатистическа възраст, пол, социално положение и професия. Тогава как да ги познаем? Кога ставаме тяхна жертва? Трябва ли да спим с нож, чук или друг тежък предмет под възглавницата? Можем ли да избягаме от столкъра си, примерно в гората, където телефонът ни няма обхват, или… на Марс? Кой е Прадеп Манукода? Ами ако и аз самият съм столкър, без да осъзнавам?…
Много въпроси, много страхове, но да започнем отначало.
Кои са те?
