Като бях малка, се насилвах да хапна зеленчук, само ако беше праз, омешан със свински пръжки, или спанак, дегизиран в агнешка дроб сарма. 40 години еволюция по-късно и ей ме на – веганка на пълен работен ден с хладилник, пълен само с брюкселско зеле, моркови, селъри и хумус. Е, и няколко бутилки совиньон блан за разкош, но, то по никой начин не нарушава веганското статукво. Не само аз съм миналата по този път – злоядо дете, което прави погнусена физиономия при вида на „нещо зелено“ в чинията, но което с течение на…