Като бях малка, се насилвах да хапна зеленчук, само ако беше праз, омешан със свински пръжки, или спанак, дегизиран в агнешка дроб сарма. 40 години еволюция по-късно и ей ме на – веганка на пълен работен ден с хладилник, пълен само с брюкселско зеле, моркови, селъри и хумус. Е, и няколко бутилки совиньон блан за разкош, но, то по никой начин не нарушава веганското статукво.
Не само аз съм миналата по този път – злоядо дете, което прави погнусена физиономия при вида на „нещо зелено“ в чинията, но което с течение на времето се превръща се научава да не мести спанака настрана, защото знае, че е полезен и ще го направи ако не силен като Попай, то поне колкото Шварценегер.
Вкусът се възпитава, казват гурутата по здравословно хранене. И са прави, ако съдя по собственото си натрапчиво вманиачаване по храните, които преди считах за гадни. Подобна драстична промяна е възможна поради факта, че предпочитанията ни не са константна величина – те се променят под влияние на вкусовете, на които небцето ни е най-често излагано.
Но вкусът също така може и да еволюира от само себе си. И не само този към храната, а също и към филмите, модата, музиката, сексуалните партньори… Така както сега не бихте си и помислили да облечете пак онова дънково анасамбълче, с което през деведесетте се разбивахте на дансинга, също толкова абсурдно ви се струва да излизате с типа хора, които в оня същия период са разпалвали огньове в слабините ви. И кой знае, след още десет години тези, по които си падате сега, тогава ще са ви в графата „Суйапни моментално в ляво!“.
Защо така образът на мъжа в нашите любопитни очи, влюбени сърца и ненаситни слабини с времето се променя от препечено говеждо в скучно пилешко и от скучно пилешко – в крехко агнешко? Имате две опции: или да питате Мадона, понеже тя ги е изяла всичките, или да питате мен – най-вече защото съм ви под ръка.
Кой е твоят тип?
Много са ми чудни тия жени, които на този въпрос отговарят или с нещо крайно конкретно като „Австралиецът с брадата, дето играеше във „Викингите“, или се хвърлят в другата, крайно безразлична крайност: „Нямам тип“. Статистиката обаче показва, че най-честият отговор е: „Красив и умен“. И ето че в един хубав ден, не непременно този, в който си получаваш заплатата!, срещаш един точно такъв мъж – хем красив, хем умен. И си казваш: „Егати съм късметлийка!“. Започвате да излизате по срещи, да правите секс, да се храните взаимно със спагети и ягоди – обикновените за всяка двойка неща.
Обаче с течение на времето към „красив и умен“ започват да се трупат и други качества като арогантен, самовлюбен, повърхностен… С други думи, от мъж-мечта той се превръща в мъж-тотал щета. Разочарованието от една подобна връзка би накарало всяка жена набързо да си смени типа и да започне да си търси партньор, който не непременно пращи от харвардски дипломи и сексапил. Вече е склонна да приласкае и пухкав плешльо, стига да е мил, да ѝ пече кроасани за закуска и да я целува разплакан от гордост по челото всеки път като налучка някой отговор, докато гледат прегърнати на дивана „Стани богат“.
Житейските уроци, които научаваме по трудния начин, са тези, които ни карат да преосмислим приоритетите си, а покрай тях и предпочитанията си. А един от най-важните такива уроци е, че не всичко, което лети, става за ядене.
А ето още някой и друг урок в стил “Вуче”: https://mamamia.bg/v-spalnyata/ot-govezhdo-do-agneshko-kak-se-meni-vkusat-ni-kam-partnorite-i-seksa-s-vazrastta/?fbclid=IwAR3-MNGpoNULfP5cLCJo–qi8jLphflGRnKJN-ECQ8w0xyKaTym7HFgE8j8
