Наскоро вниманието ми в Instagram привлече следният пост на млада жена с очевидно тежка форма на инвалидизация „Неща, които на хората с увреждания им е писнало да чуват“:
Какво не ти е наред?
Много си забавен за човек, който е в количка
Ако бях на твое място, щях да се гръмна
Ти си истинско вдъхновение
Ще се моля за теб
И също:
Абе вие, хора, можете ли изобщо да правите секс?
Към дългия списък с думи завършващи на -изъм като капитализъм, феминизъм, парапланеризъм и т.н. в последно време място си пробива път и терминът „ейбълизъм“. Нормално е да не знаете какво значи, особено ако не попадате в социалната категория, която която българският народ така цветисто, но и коравосърдечно описва с израза „куцо, кьораво и сакато“. Но ако все пак ви е любопитно, ейбълизмът (ableism) е вид дискриминация, базирана на социални предразсъдъци, насочена срещу хората с увреждания, която се изразява както в нарушаване и/или пренебрегване на правата им, така и в уронване на достойнството им.
Дори в хиперкоректните социални общества, където грижата за хората в неравностойно положение е издигната в култ, дискриминацията я има. Макар и потисната – като прозявка по време на отегчителна бизнес среща или пръдня в асансьора. Но когато си човек с трайно физическо увреждане, от много малък осъзнаваш, че, макар и да се държат добре и възпитано с теб и да ти отстъпват място в градския транспорт и на опашката в супера, винаги ще си от другата страна на невидимата демаркационна линия, която разделя „валидните“ от „не-валидните“.
Рано или късно свикваш с това, че хората или те зяпат втренчено, или гледат през теб. Научаваш се да разграничаваш емпатията от съжалението и невинното невежество – от арогантната глупост. И не че не ти идва да им забиеш един, когато изръсят някоя от гореспоменатите глупости, обаче оставаш видимо спокоен и се държиш като миловидния, безопасен „инвалид“, какъвто очакват, че си. И отговаряш търпеливо на всичките им въпроси, защото ти си една малка Wikipedia на четири колела, която не само ще обясни кой от четирите типа spina bifida има, но и, ако е в настроение, ще им довери, че сексът му е любимото занимание. И чак след него идва голфът и разходките по плажа.
Едно от най-упоритите стереотипни схващания за хората с увреждания е, че са асексуални.
Че нито могат, нито пък им се прави секс. Изобщо имат ли полови органи?! Ами имат и си ги ползват по предназначение. И това, че някой не е в състояние да направи позата от страница 102 ot „Кама Сутра“, съвсем не значи че „там долу“ биологичният механизъм е прецакан. На хората с увредени двигателни способности им се прави секс също толкова много и толкова често, колкото и на чичо Чарли Шийн… когато не е зает с поркане. Тъжен факт е обаче, че заради фокусирането върху медицинските и социални предизвикателства, пред които са изправени те в нашето ейбълистко общество, темата за сексуалното им здраве не се смята за релевантна. И затова просто бива мързеливо и дискретно замитана под килима. Така де, има ли значение, че човек разполага с работещ клитор при положение, че не може да изкачи сам и две стъпала!
Някои от вас, драги ми читатели, сигурно се намират в положение „сексът при хората с увреждания е дело на самите хора с увреждания“. Затова може би ще намерите някои от моите съвети за полезни. Ако ли не, пратете ме да пия една студена вода.
Тренирайте мозъка си да ви доставя оргазми
Побеляло от старост и крайно посредствено е разбирането, че само сексът от типа „пенис-в-отверстие“ се брои за истински секс. Питайте Моника Люински – тя знае, че това съвсем не е така. Сексът не се ограничава само до съприкосновение на гениталии, уста и гърло. Ето ви въпрос като за 10 хиляди лева в „Стани богат“: Кой е най-потентният сексуален орган в човешкото тяло? Клиторът? Да – за който го търси и намира. Вагината? Определено. Пенисът? Много ясно. Имаме и вдигната космата мъжка ръка от задните редове. Простата, казвате? Чудесно предположение! Всъщност на този въпрос няма грешен отговор, защото всяка част от човешкото тяло може да бъде проводник на удоволствие. Само че то, удоволствието, което изпитваме от секса, реално се произвежда в недрата на един орган, който не се намира под кръста. Мозъкът е мястото, където се случва чудото, където се ражда оргазмът.
Ако недъгът ви е такъв, че не може да използвате половите си органи за правене на секс, тогава по-добре научете мозъка си как да ви го доставя.
Eто каква е ца̀ката: https://mamamia.bg/v-spalnyata/seksat-kogato-si-s-uvrezhdaniya-misiyata-e-vazmozhna/?fbclid=IwAR2Zefaq6KMrWZqPMsmmPNd5U29fIGS1gvwdSEtpGS9-CljnEOpngUS-DMw
