Кога разбирате, че сте остарели? При мен това разстройващо прозрение не дойде, когато забелязах първия бял пубисен косъм, нито пък когато едно нагло детенце ми подвикна: „Лелче, мръдни малко да мина с тротинетката!“. Дойде, когато установих, че шансът да ме поканят на моминско парти е станал минимален до нулев, понеже всичките ми приятелки вече са или омъжени, или здраво са се вкопали и с двата крака в старомоминството (ще прощавате, ама нямаме алтернативна дума за „ергенство“!) и за нищо на света не биха минали под венчило. А ми е късно да създавам…
Вучето разказва за последния момински запой, в който е участвала
