Да се чуди човек как от СЗО все още не са включили състоянието, в което човек изпада след раздяла с гаджето, в списъка на психическите разстройства и не са му дали някакво изкелиферчено име като например СПЛН – Синдром на придобита любовна недостатъчност. Действително, когато раздялата настъпи, а с нея, както изглежда през първите дни, и краят на света, промените, през които преминават тялото и душата, не просто наподобяват, а са си направо болестни симптоми.
- Неконтролируемо избухване в сълзи при гледката на двойка, която се разхожда покрай Сена или който и да е друг водоизточник, храни се взаимно с паста или се кара на улицата.
- Рязко наддаване или сваляне на тегло – в зависимост от импулса да се пълни или да се изпразва хладилника.
- Моменти на бяс, по време на които изтриваш всички снимки на бившия от телефона си (включително и от „кошчето“), последвани от моменти на разкаяние, когато се опитваш да ги възстановиш – безрезултатно, разбира се.
- Други.
Когато това се случи на мен, раздялата имам предвид, стана толкова набързо, че нямах време да развия горните симптоми.
Моят единствен и най-голям симптом се вместваше в графата „Други“. Ако бях викторианска писателка, щях да определя състоянието си като „синдром на гордостта и предразсъдъците“, но понеже съм само една проста и смъртна драскачка, ще го опиша като синдрома „Как пък няма да живея с тоя нещастник под един покрив!“.
Да, имаше много гордост и по-малко предразсъдъци, както и мозък в главата, но главното в случая е, че бях толкова обсебена от мисълта как да се махна по възможно най-бързия начин от общата квартира (депозирана и от двама ни!), че някак пропуснах свършека на света. И чак на второ място идваше мисълта, че напускането с демонстративно тряскане на вратата е лесно, обаче предотвратяване на спането под мостове или, не дай боже, при преливащи от двулично съчувствие приятелки, е крайно трудно.
В град като Копенхаген, където се развива конкретната случка и където пазарът на жилища в централните райони е крайно стеснен, а новото строителство се предлага на невъзможно високи цени, да си намериш свястна квартира за по-малко от три месеца е толкова възможно, колкото и да издоиш мляко от бик. Обаче аз бях толкова решена да се махна от общата квартира ASAP, че бях готова на всичко. Дори да издоя бик!
Положението вкъщи беше „да спиш с врага си“.
https://mamamia.bg/v-spalnyata/nevoli-sled-razdyalata-umiraj-trudno-i/
