Когато те уволнят от добре платената и престижна работа, какво правиш?
А. Посипваш си главата с пепел и изпадаш в депресия
Б. Връщаш се да живееш при вашите
В. Регистрираш се в офис на трудовата борса, дегизиран с широкопола шапка и тъмни очила, за да не те познаят и да не ти се смеят/съжаляват
Г. Всичко горепосочено.
Добре де, има и пети, резервен отговор. Моят отговор. Биеш си два шамара и си казваш: Ето, съдбата ми дава шанс най-после да започна да правя нещото, което винаги съм харесвал, но не ми е стискало да го превърна в своя професия.
За някои хора това „нещо“ е био фермерството, за други – готвенето, за трети – порното, за мен – писането.
И така, да започнем отначало.
Уволниха ме от университета, в който работех от 15 години, но не защото спях със студенти или пиех уиски, дегизирано като чай, по време на час, а защото бях скандалджийка и боркиня за некорпумпирана академична среда. Но това е история за друга статия… може би. Сега да ви кажа какво стана по-нататък. След уволнението. Не отидох на борсата, понеже не исках някоя държавна служителка с петна от пот под мишниците и физиономия „Животът ми пречи“ да започне да ми търси работа „по специалността“, което в крайна сметка щеше ме отведе най-много в изтърбушена класна стая в някое западнало училище в крайните квартали. Вместо това си казах, ето, че съдбата ми дава възможност и т.н.
Като алтернативна професия беше логично да се насоча към писането, понеже, знаете ли, водя си дневник от осемгодишна и на практика бях натрупала стаж като за пенсия. А и вече имах няколко издадени книжки тук и там, но те бяха по-скоро за удовлетворяване на егото, отколкото за попълване на банковата сметка (макар че хонорарът от едната книга ми стигна да си купя платнена чанта от Zara и бях повече от доволна). Обаче как да стане така, че да почна да изкарвам пари от това си занимание, за да не се налага да минавам през бюрото на госпожа „Животът ми пречи“? Все пак не само в България, а и по целия, за да съм политкоректна, няма да кажа „бял свят“, а само свят, човек може да се издържа от писане, само ако е измислен герой като Кари Брадшоу. Е, или Стивън Кинг и Джоан Роулинг, ама тези са от Висшата лига, така че не се броят. Как, да му се не види, се става писател на свободна практика?!
Щях да го разбера по трудния начин.
Година 1
Характерното за цялата първа година във фрилансърския бизнес е, че няма бизнес. Ако обаче разполагаш с достатъчно любящ роднина, който вярва в теб и способностите ти и е готов да те издържа във времето, когато се опитваш да издрапаш на повърхността на новото професионално поприще, бизнесът може и да се върне „oбратно в бизнеса“.
Браво на моята роднина, в случая – сестра. Както и на тогавашния ми приятел и бивш мой студент (нали ви казах, че за друго трябваше да ме уволнят), който си намери „нормална“ работа и докарваше достатъчно пари, че да не се налага да доливам вода в диспенсъра за течния сапун или да допушвам фасовете на други хора.
Независимо колко „яка“ изглеждаше автобиографията ми с всичките там бакалавърски, магистърски и докторски степени, никой не искаше да ме ангажира, понеже, както във всеки друг професионален сектор, и в писателския се оказа, че търсят хора с доказан опит. И ми падна шапката като разбрах какъв точно. Искат и на сън да те бутнат, да извадиш едни перфектни познания по SEO, CMS, WordPress, B2B & B2C, SaaS, HubSpot, web and SoMe strategy, както и всякакви други абревиатури.
Явно да си писател вече не значело само да разкажеш история за двама млади, които се обичат, но враждуващите им семейства по всякакъв начин възпрепятстват любовта им. Ужас! Шекспир днес нямаше да може да изкара и два лева с неговите текстове, лишени от всякакво SEO1.
Какво се случва през втората година, а и през последвалите още пет четете на: https://mamamia.bg/pod-kilima/znachi-si-pisatel-na-svobodna-praktika-a-inache-kakvo-rabotish/?fbclid=IwAR3Nt-I04qgipomQOf0lnob1YdPQTyVC0QHi5BN4EVFriAgZL8mlaH-_wUA
