Цял ден тичам нагоре-надолу, гоня крайни срокове, возя се в смрадливи таксита, омазвам си бялата тениска с горчица, която се изцвръцква между филиите на обедния сандвич, ядосвам се за това, както и за сума ти други неща, а когато се прибирам, вечерям с половин бутилка вино и припадам в леглото. И сама си се проклетисвам на ум: Дано легна, та да не стана повече! Заспивам. И сънувам. Ненавистната ми главна редакторка, която, въпреки че е с половин век по-млада от мен, си позволява да се държи така все едно ей…
Вучето сънува секс, но няма такъв наяве. Трябва ли да се трвожите, ако това се случва и на вас, че нещо не ви е наред?
