Не знам как сте с четенето – то отдавна вече не е любимо занимание на никого, а за подрастващите пък е направо толкова ужасно задължение, сравнимо само с това да си изяждат спанака към пържолата. Аз обаче съм фен. Заедно с червилото, носните кърпички, ключовете, телефона и другите дреболии, постоянно мъкна и някоя книга (от хартия!) в чантата си.
За да съм честна, не съм чела наскоро по метрото някой от романите на днешния ни герой, но това не значи, че за мен Ерих-Мария Ремарк не е един от най-великите писатели, ходили някога по тази земя. Един от най-ярките представители на литературата на “загубеното поколение”, литературното наследство на Ремарк предлага богато разнообразие от теми и сюжети: той обича да наблюдава, да преживява и после да описва преживяното.
Романът, който му донася световна слава е “На Западния фронт нищо ново” (1929). В него се разказва за грозната страна на Първата световна война през погледа на деветнайсетгодишен немски войник. Само до края на годината на издаването му, романът е преведен на 26 езика, филмиран в Щатите, а авторът му е предложен за Нобелова награда.
В родната Германия обаче книгата не е посрещната с особено въодушевление, а националистическите кръгове обвиняват Ремарк в литературно предателство към немската армия. Непукист и неконформист, какъвто винаги е бил, Ремарк написва продължение, “Обратният път”, с което окончателно си изкопава гроба. Ядосаните му сънародници му отнемат немското гражданство и го обричат на живот в изгнание до смъртта му през 1970 г.
Струва си човек да препрочита Ремарк през различни периоди от живота си, защото така открива все нови, и нови неща между редовете, излезли изпод ръката на този забележителен мъж и… любител на жените. Две от тях оставят особено голям отпечатък в сърцето, творчеството и въобще в живота му.
Фаталната жена на всички времена
За иконата от златната ера на Холивуд, Марлене Дитрих, се знае, че е успяла да доведе до лудост не един и двама мъже… а също и жени. От някои превъзнасяна за ангел, от други презирана като чудовище, Дитрих нехае за чуждото мнение – живее, както си иска, облича се, както си иска, и прави любов с когото си иска.
През 1938 г. в дългия й списък с любовници от двата пола попада не кой и да е, а тогавашната литературна сензация, Ерих-Мария Ремарк. 37-годишната тогава Дитрих вече се е женила веднъж, за помощник-режисьора Рудолф Зибер, от когото ражда единственото си дете, Мария Рива. Де факто бракът им трае пет години, но де юре двамата никога не се развеждат.
Въпреки че много от нейните любовници я умоляват да прекрати този фарс, тя така и склонява да подпише бракоразводните документи – макар и да не живеят заедно, продължава да счита Зибер за много близък и не желае да променя това по какъвто и да е начин.
Ремарк също се води официално семеен по онова време. Заради скандали и изневери и от двете страни той се развежда с първата си жена, Илзе, през 1925 г. Но понеже през 1933-а двамата заедно бягат в Швейцария, се налага да се оженят отново, макар и само фиктивно, за да избегнат екстрадацията на Илзе обратно в недрожелюбна Германия.
Но да се върнем към година 1938-а, по време на филмовия фестивал във Венеция, актрисата се запознава с автора на станалата сензация книга “На Западния фронт нищо ново”.
Какво се случва след тази съдбовна първа среща разберете на: https://chr.bg/istorii/lichnosti/velikite-lyubovni-istorii-erih-mariya-remark-marlene-ditrih-i-polet-godar-tri-zhivota-prepleteni-kato-v-roman/?fbclid=IwAR3cu0RP7zj-tRZ9iLeJxK785p5dChehYvmUVGDk_MQfkywslwg3JUGh7uI
