За първи път видях аутист на кино. Макар че, като гледах „Рейнман“ през 89-а, не знаех, че героят на Дъстин Хофман, Реймънд, е такъв. По странното му поведение – отказа да гледа събеседника си в очите и да пътува, когато вали, да бъде пред телевизора всеки ден в точно определен час за любимото си шоу, да се храни с клечка за зъби и да говори предимно на себе си – предположих, че е от отбора на Луд Диди – нашия градски луд, както личи по прякора му. С развитието на…
Вучето знае какво е да живееш в спектъра на аутизма… макар и само като страничен наблюдател
