Като бяхме малки със сестра ми, майка ни водеше всяка неделя в градската минерална баня, защото „това къпането вкъщи, на бойлер къпане ли е!“. 40 години по-късно още помня силната миризма като на развалени яйца, подрънкването на тасовете, с които жените гребяха вода от курните и се обливаха, телякинята, която вървеше между редиците с мраморни пейки и предлагаше срещу стотинки да ти изтърка гърба с кесе. Не точно мразех, а по-скоро се отнасях с известна неприязън към това задължително неделно занимание, защото се смущавах от гледката на толкова много пубиси,…
Вучето се връща 2000 години назад във времето, където започва историята на обществените бани, в които не е на нещастие да си изпуснеш сапунчето
