Тя е от оная рядка порода писатели, които успяват да впримчат в думи възторга, болката, красотата и ужаса на новия век. Наред с други велики свои съвременници, Джеймс Джойс и Марсел Пруст, тя неуморно търси и открива нови литературни форми, чрез които да разкрие и обясни сложната модерна душевност.
Преследвана от невидими демони още от най-ранна детска възраст, тази крехка и ексцентрична лондончанка ще изживее един живот извън стандартите на епохата, един живот, изпълнен с впечатляващи творчески проникновения, но и опустошителни душевни състояния, един живот сред много приятели, но и в голяма самота, един живот на ефимерни желания и дълбоки разочарования, на банални заблуди и сърцеразбиващи истини, един живот като роман, написан от нея самата.
Това е историята за странните любови на Вирджиния Улф.
Кръгът “Блумбсбъри”
Вирджиния Стивън (както е моминското й име) се ражда през 1988 г. в семейната къща на “Хайд Парк Гейт” 22, където живее до смъртта на баща й през 1904 г. Тогава по-голямата й сестра Ванеса намира къща на площад “Гордън” в бохемски квартал Блумбсбъри и взима Вирджиния при себе си. Именно с този площад се свързва създаването на популярния интелектуален кръг от писатели и художници, спойката между които се дължи най-вече на общата склонност на незачитане на традиционния морал и социалните стереотипи.
Самото ядро на кръга се състои от група приятели: Вирджиния, брат й Тоби, Литън Страчи, Саксън Сидни-Търнър, Клайв Бел и Ленард Улф. Всичките приятели на Вирджиния от този период са странни птици, чиито животи се преплитат в сложни мрежи от отворени връзки, драми и снобизъм. Сложната вътрешна динамика на кръга става предпоставка за много емоционални влюбвания и раздели, както и за развитието на по-сериозни отношения. Какъвто ще се окаже и случаят на Вирджиния и Ленард.
Момичето, което е свикнало да казва “Не”
Бъдещият съпруг на Вирджиния, Ленард Улф, попада в кръга “Блумсбъри” покрай приятелството си с Тоби, с когото са съвипускници в колежа “Тринити”. Когато сестрите на Тоби му идват на гости в Кембридж за традиционния майски бал през 1900 г., Ленард е поразен от красотата им. В спомените му те са “облечени с бели рокли и с големи шапки, държаха в ръка чадърчета, а хубостта им те оставяше без дъх. Бяха тихи, величествени и тревожни.” Официалното запознанство на Ленард и Вирджиния ще стане на 17 ноември 1904 г. Семейство Стивън го канят у дома си на площад “Гордън”, за да се сбогуват преди отпътуването му за остров Цейлон, където е получил чиновническо назначение. По време на вечерята Ленард ще забележи, че Вирджиния е особено притихнала и иглежда измъчена, болна.
Ленард заминава за Азия и сякаш всичко приключва преди да е започнало. През 1909 г. обаче Литън Старчи го окуражава да й предложи брак, което е доста великодушно, но и подмолно от негова страна предвид факта, че самият той го е направил малко преди това и Вирджиния го е отрязала. Ленард също се пробва, но не получава отговор.
През юни 1911 г. той получава едногодишен отпуск, но когато вдишва с пълни гърди познатата лондонска мъгла и осъзнава колко много му е липсвал живота в Англия, решава да не се върне в Цейлон. Няколко месеца по-късно се установява в малък апартамент на четвъртия етаж на площад “Брансуик” и срещите му с Вирджиния зачестяват. В края на декември вече не е останала и капка съмнение, че е влюбен в нея. Признава й любовта си и прави повторно предложение за брак.
“Нека си помисля,” е сдържаният й отговор.
И ще мисли цели пет месеца.
Какъв е нейният отговор и как той ще повлияе остатъка от живота й разберете на: https://chr.bg/istorii/lichnosti/velikite-lyubovni-istoriya-virdzhiniya-ulf-i-lyubovnite-j-lutaniya-genialnata-pisatelka-koyato-taka-i-ne-razbra-lyubovta/?fbclid=IwAR0YJWYlVuUq5fXpMpGfugKhR7QJv0b7Jc2ijrwwACiHZIT4pyjpTDAOLGQ
