Te революционизират балетното изкуство, за да го превърнат в нещо невиждано досега. Динамиката помежду им е взривоопасна, съдбовна, непоносима. Любовта им е стихийна и трудна. Те са самото въплъщение на мита за привличащите се противоположности. Единият е ненаситен секс маниак и непоносим егоцентрик, другият – сдържан, саможив и моногамен.
Единият е руски огън, другият – скандинавски лед.
Те са Рудолф Нуреев – може би най-харизматичният и велик балетист на нашето време и Ерик Брун – кралят на Кралския датски балет.
Невъзвращенец
Четвъртото дете на татарските мюсюлмани Хамет и Фарида Нурееви, Рудолф, се ражда през 1938 г. в транссибирския експрес на път за Владивосток. Семейството е толкова бедно, че майка му го носи на гръб до училище, за да не си изкаля единствения чифт обувки, които има. Когато е на седем, Фарида успява да се сдобие отнякъде с билети за новогодишно балетно представление в сибирския град Уфи, където живеят по онова време. Още с първите музикални тактове малкият Руди е запленен от танцовото изкуство и вече знае какъв ще стане като порасне. В средата на 50-те заминава за Ленинград, за да учи балет.
Талантът му не остава незабелязан и скоро му предлагат солистко място в балета “Киров.” Само в рамките на три години изиграва 15 главни роли. В края на десетилетието Руди вече е сензация – но засега само в рамките на Съветския съюз. Това обаче не го задоволява и все по-настоятелно започва да гледа на Запад. Бунтарският му нрав и неконформистко поведение го правят подозрителен в очите на КГБ. След едно турне на трупата във Виена от Министерството на културата издават забрана за пътуване в чужбина на примабалетиста на “Киров.” Обаче под натиска на френските организатори на гастрола на балета в Париж съветските власти са принудени да вдигнат забраната.
И така, през пролетта на 1961 г. Нуреев стъпва на френска земя. Изпълненията му изправят на крака взискателна парижка публика. Отзивите в Le Monde са възторжени, а някои критици го сравняват дори с богоподобния Нижински. Името на младежа е в устата на всички, а който веднъж е зърнал изпънатото му като струна, мускулесто тяло и лицето му с високи скули, трептящи ноздри и широко разположени, сивосини очи, се е предал в плен на неустоимия му чар.
Руди усеща, че светът скоро ще е в краката му. Но не и ако се върне с другите от трупата в Съюза, където е сигурен, че КГБ го чака, за да си “поговорят” за скандалното му поведение – не веднъж и два пъти балетистът е видян да посещава гей барове във френската столица при това, без изобщо да си прави труда да го прави дискретно. Въпреки че до ушите му достига новината, че обичната му майка е болна и иска да бъде до нея, Руди вече знае, че за него няма път назад. И избира свободата.
На 16 юни, с помощта на френските власти и някои приятели, успява да се изплъзне от охраната на летището и да избяга. Трупата се връща без него в Москва. Още същата седмица Руди подписва договор с Гранд балета на Маркиз Кюва и танцува в “Спящата красавица”.
Оттук нататък гениалният балетист ще се превърне в персона нон грата в родината си. Въпреки че години наред пише писмо след писмо на съветските власти с молба да му разрешат да се върне, за да види майка си, получава само откази. Чак през 1987 г. молбата му е удовлетворена от тогавашния държавен ръководител Михаил Горбачов и той се прибира у дома, но само за да изпрати майка си на последния й път.
Всеяден
Освен с магнетичното си сценично присъствие Рудолф Нуреев става известен и с неутолимия си глад за секс. Чука когото и да е, където и да е. За никого не е тайна, че е гей, но макар предпочитанията му да клонят повече “в ляво”, обича от време на време да спи с балерини. Всъщност първото му сексуално, а донякъде и любовно преживяване в юношеството му е с жена – 46-годишната бивша балерина Ксения Юргенсон, съпруга на учителя му по балет. След нея момичета в бели пачки започват да се редят на опашка, за да получат малко от вниманието на ненаситния му член.
Малко след като забягва на Запад, Нуреев се запознава с 18 години по-възрастната от него примабалерина Марго Фонтейн. За първи път си партнират в “Жизел” в лондонската “Ковънт Гардън” през февруари 1962 г. Бързо професионалните им отношения прерастват въс всеотдайно приятелство.
Марго е негова муза, негов кумир, светлината на живота му. Не се знае със сигурност дали са имали сексуални отношения, но това не е важно, понеже и без секса тя е един от най-важните хора в живота му. Години по-късно, докато умира от рак в американска болница, Марго му звъни всеки ден. Даже отказва да си вземе болкоуспокояващите преди да е чула гласа му. Разговорите им са кратки, болезнени. Смъртта й през 1988 г. го съсипва. Може би трябваше да се оженя за нея, когато това беше още възможно, самобичува се той.
Жените обаче винаги са били само разядка преди да бъде сервирана истинската храна. Мъжете! Красиви. Млади. С напращели членове под прилепналите трика.
Как се чувства Нуреев в Париж и какво се случва по-нататък разберете на: https://chr.bg/istorii/lichnosti/velikite-lyubovni-istorii-rudolf-nureev-i-erik-brun-golyamata-lyubov-na-edin-razvraten-isterik-v-tyaloto-na-genialen-baletist-i-negovata-palna-protivopolozhnost/?fbclid=IwAR2BSFfe77snD5PSrEWn68kxtJ8e5Tg5EDh80p1QDgI4A1ar0rT4pyB_9Sc
