Рядко се замисляме, даже никога, че само допреди някакви си 50-60 години светът в много отношения е бил напълно различно място за живеене – място, където предпазните колани не са били задължителни, телефоните са били с шайба, а за да изтеглиш пари, е трябвало да се редиш на опашка в банката, защото е нямало банкомати. Но освен прозаичните удобства, които днес приемаме за даденост, има и други, непреходни, фундаментални, полагащи се на индивида по право неща, които също сме свикнали да подминаваме с лека ръка, макар че само допреди някакви си 50-60 години са били абсолютно немислими. Като любовта между хора с различен цвят на кожата например…
Историята, която предстои да прочетете, е като никоя друга. Разбира се, и тя като всички други, които съм разказвала, е уникална сама по себе си, но е и по-различна, защото е променила не само живота на двама влюбени души, а на милиони!
Това е историята на Ричард Лавинг и Милдред Джетър – първата междурасова брачна двойка, която накара Америка да не вижда любовта само в черно и бяло. Буквално.
Сентръл Пойнт, Вирджиния
Милдред Джетър се ражда и израства в миниатюрния градец Сентръл Пойнт, щата Вирджиния в семейство, в чиито етнически корени е смесена кръвта на чернокожи роби, на местните племена чероки и рапаханок, както и на първите португалски заселници.
Когато е на 11, се запознава със 17-годишния Ричард. Младежът също е местен, но произхожда от семейство на ирландски заселници, а кожата му, за разлика от нейната, е бяла като мляко. Ричи се мотае с по-големите й братя, когато не е на училище или не работи по строежите, за да изкара някой долар. Населението в Сентръл Пойнт не е сегрегирано, както в повечето други градове в южните щати, и често бели и чернокожи се събират, за слушат музика, да танцуват или да се състезават с мотоциклети.
Свалката между Милдред и Ричи става години по-късно, когато Милдред вече е гимназистка. Връзката им е иди ми,дойди ми, но когато тя забременява, двамата решават да се оженят. Само че, въпреки разкрепостените нрави в градчето, това няма как да стане, понеже закон от 1924 г. забранява междуетническите бракове във Вирджиния. Както и в още 23 други американски щати! Някой обаче им подсказва, че ако искат да станат законни съпрузи, най-добре да заминат за столицата Вашингтон, където забраната е вдигната.
И те го правят.
Когато шерифът винаги е лошият във филма
На 11 юли 1958 г. в два през нощта Ричард и Милдред са събудени от светлината на фенерче, насочено в лицата им. Разпознават дрезгавия глас на шериф Гарнет Брукс:
- Хей, друже, какво правиш в леглото на тази жена?
- Аз съм съпругата му, – стреснато отговаря Милдред. – Оженихме се преди пет седмици.
Това обяснение обаче не е достатъчно за шериф Брукс, който е нахлул в дома им по анонимен сигнал, че негърка и бял мъж съжителстват противозаконно. Арестува ги както са си по пижами по обвинение, че са нарушили Закона за расовата интеграция на щата Вирджиния, според който бракът им се квалифицира като престъпление.
Ричард прекарва остатъка от нощта в ареста, а на сутринта е освободен под гаранция от хиляда долара, платени от сестра му. Милдред няма тоя късмет – отказана й е гаранция, заради което прекарва три денонощия в клаустрофобично тясна килия, в която едва може да се завърти един човек.
Процесът срещу “престъпниците” е кратък и завършва с осъдителна присъда. Все пак местният съдия не се оказва пълен гадняр и, донякъде трогнат от любовта на младите, им отваря вратичка в закона, която им позволява да избегнат годината затвор. Но само при условие, че се махнат от щата.
И те го правят.
А ето какво се случва по-нататък: https://chr.bg/istorii/lichnosti/velikite-lyubovni-istorii-richard-i-mildred-laving-zabranenata-lyubov-koyato-preobarna-amerikanskoto-zakonodatelstvo-i-amerikanskite-nravi/?fbclid=IwAR3bKApOE4RFubwqWNkfKuuAlsNyhWEa40ik4izB9RDp7j3FNW902ZXPx0I
