Като бях на осем, две момчета от класа се сбиха за мен. И двамата се казваха Димитър, и двамата ме харесваха, обаче само по-смотаният Димитър беше проявил безразсъдната дързост да напише името ми с химикал върху кожената си чанта. (Забележка за младите читетели: Едно време, в една друга галактика, не ходехме на училище с ранички с костенурките Нинджа и принцесите от „Замръзналото царство“, а с грозни, правоъгълни кожени чанти в различни нюанси на лайнянокафявото, с желязна закопчалка.) По-хубавият Димитър явно се ядоса и изревнува и гневът му изби под формата на класическа подигравка, целяща да засрами Смотания Димитър, задето, о ужас!, си е паднал по момиче! И после, в междучасието, се сбиха. Красивият Димитър освен по-красив се оказа и по-силен, понеже с два тупаника успя да пусне кръв от носа на Смотания Димитър. И докато другите орангутанчета крещяха и ги поощряваха да продължават да се млатят в коридора, аз стоях в ъгъла – намусена като буреносен облак и много, много гневна.
Оттогава мъже повече не са се били за мен. Очевидно защото след втори клас погрознях и остарях необратимо. Но това е друга тема. Това, което искам да кажа е, че сбиването се оказа онзи съдбоносен момент в живота ми, когато ми просветна, че не всичко в любовта трябва да бъде позволено. Още по-малко, когато се опитваш да спечелиш с бой, с война. Тогава още не бях чувала тая мъдрост, сравняваща любовта с войната, обаче в натрапената ми роля на една невръстна Елена от Троя подсъзнателно усещах, че това изобщо не е редно и че ако много харесваш някого и искаш да бъдеш с него, трябва да дойдеш при него, да му предложиш да си отхапе от твоята кифла с мармалад и учтиво да го попиташ дали искате да си дружите.
Години по-късно войната вече е друга и в нея, уви, на хората не им се разминава само с пускане на кръв от носа. Обаче аз съм си същата пацифистка, която е на мнение, че даже да го е казал на майтап, Джон Лили не е бил прав, че всичко е позволено в любовта и на война.
Най-малкото защото може да боли.
Ти!
Ако сте гледали поне няколко епизода от американския психо-крими сериал на HBO „You“, няма начин да не сте си задали същия въпрос, който постоянно мотивива поведението на главния герой, а именно: Какво си способен да направиш от любов? Или по-скоро, за да получиш любовта, която мислиш, че заслужаваш? Всеки влюбен човек, който не непременно е психопат като героя на Пен Баджли в сериала, спонатанно би отговорил „Всичко“. Но когато се стигне до това „всичко“, аз пък питам: Дали?
