Не знам какво определя детството на днешните хлапета като хубаво и пълноценно, но по мое време, а в годините по-напред във времето се считаше, че не си имал истинско детство, ако не си чел книжката за забавните приключения на Пипи Дългото Чорапче и съседските деца. Писателката Астрид Линдгрен още в началото представя героинята си като “доста чудата” и като “най-силното момиче на света.”
Също ни информира, че си има кон и маймуна, но не и майка и татко. Това последното обаче се оказва само наполовина вярно, защото след няколко страници се разбира, че, за разлика от майката, която е на небето, таткото на Пипи всъщност е жив. Той е морският капитан Ефраим Дългия чорап, от когото Пипи е наследила огромната си сила. Бащата пада в морето по време на буря и вълните го отнасят до остров Корекоредут в Южните морета, където става “дебел бял вожд” на местното племе.
Защо ви припомням тази част от биографията на измислената Пипилота от любимия детски роман? Ами по простата причина, че не всичко в него е плод на въображението на шведската му авторка. Поне не и татко Ефраим…
Когато си мислиш, че животът няма с какво да те изненада
Началото на 20-и век трябва да е било доста скучно за европейските мореплаватели при положение, че след края на епохата на Великите географски открития вече не били останали кътчета на тази наша планета, които да не са били надлежно картотекирани, проучени и колонизирани.
По това време една от най-големите германски търговски компании редовно изпраща свои кораби до колонизираните острови на север от бреговете на Австралийския континент. Редовен член на екипажа на тези трансокеански кораби е и Карл Емил Петерсон. Роденият през 1875 г. в пълна с дечурлига ферма в дълбоката шведска провинция Карл от малък мечтае за по-добър и по-вълнуващ живот, който да не включва ринене на тор и събиране на плява.
Затова и едва 17-годишен си намира работа на корабите, с които обикаля островите в архипелага около Папуа Нова Гвинея. На сушата работи като събирач на тютюн, памук и кокосови орехи. За всяка мисия отплава с нагласата, че ще прави само това. След което ще се върне на европейска земя.
Но понеже морето винаги може да изненада дори най-подготвените за него, то често си позволява да променя съдбите на хората.
В края на 1904 г. корабът, на чийто борд е Карл, тъкмо е отплавал от Сидни и се е насочил към групата от острови, известна като Архипелага Бисмарк. Навръх Коледа обаче Посейдон изпада в крайно лошо настроение и спретва таква зловеща морска буря, че превръща солидния кораб в безпомощна хартиена лодчица. От корабокруширалия плавателен съд успяват да се спасят само няколко души, сред които и нашият герой. Също като във филм с Том Ханкс в ролята на Робинзон, той се озовава на брега на остров, за който отначало предполага, че е необитаем[1].
И точно когато си мисли, че по-зле не може да стане, то става…
