Един мой приятел-гей, който е имал повече любовници от Саманта от „Сексът и градът“ и Либерачи взети заедно, обича да казва, че има два типа мъже – такива, които обичат партньорът им да гълта и такива, които обичат партньорът им да гълта… само дето не си признават. Аз, с моя мижав опит в тая област, си седя тука и размишлявам върху истинноста и всемирната валидност на това, бих казала, далай-ламавско прозрение.
И ето какво измислих…
Сексът в никой случай и в никой момент не трябва да се чувства като задължение, като нещо, което правиш, въпреки че ти е неприятно, само за да не скършиш хатъра на другия. По тази логика никой мъже не бива да очаква от партньора си и още по-малко да го насилва да преглъща спермата му все едно е айран, нищо работа. И въпреки това много мъже го правят. Искат, настояват, умоляват, унижават… Богове от плът, кръв и сперма, които са убедени, че заслужават да се издигнат паметници на еректиралите им чепове.
Замисляли ли сте се обаче защо за тези мъже, в набързо скицирания образ на които вероятно са се разпознали и някои наши читатели от този пол, е толкова важно човекът на колене пред тях или под тях да поеме животворното им семе?
Поради спецификите на физиологичния пол, с който съм се родила, няма как да отговоря на този въпрос от първо лице, но затова пък мога да потърся отговора в аналите. Така де, в интернет.
Битката на спермите, „течната душа“ и други исторически класики
Манията по спермата има дълбоки антропологични, ритуалистични и исторически корени.
В древна Месопотамия например хората почитали бог Енки, когото асоциирали с тази телесна течност, ерго с фертилитета.
В древен Египет пък мъжете си организирали мастурбационни битки, като наказанието за загубилия било да го „нахранят“ със спермата на останалите участници. Тези състезания имали за цел да пресъздадат мита за боговете Сет и Хор, които обичали да се заиграват с гениталиите си. Сценографията обаче никак не била проста. Сет, богът с тяло на човек и глава на мравояд, опитвал да съблазни Хор (който, между другото, имал далеч по-лицеприятна глава на сокол!), обаче Хор хич не бил вчерашен и всеки път, когато Сет се изпразвал, той изхвърлял семето му в реката. На свой ред обаче успял да подмами Сет да хапне листо от маруля, обилно намазано със собствената му сперма. Накрая двамата съперници се явили пред бог Тот, за да разреши конфликта помежду им и да отсъди кой е по-достоен да властва над Египет. За лош късмет на Сет, погълнатата чрез зеленчука сперма на другия “състезател” се материализирала над главата му като златен диск на срама и унижението, което не оставило никакво съмнение у Тот кого да обяви за новия владетел на Египет.
Придвиждвайки се по-напред във времето, вече сме в Древна Гърция, където фелациото, известно още като „свирене на флейта“, било широко практикувано, любимо занимание на големи и малки. През 300 г. пр. н. е. Аристотел описва спермата като „най-перфектната хранителна съставка“. Обаче само за мъже – понеже според него тя им давала необходимата сила, за да растат и да възмъжават.
Племето Еторо в Нова Гвинея пък приписвали сакрални, магически свойства на бялата течност. Един от най-важните племенни ритуали, този на инциацията, задължително включвал поглъщането на спермата на старейшните от момчетата, на които предстояло да се превърнат в мъже.
Предполага се, че първите християни също щедро са се черпили със сперма по време на определени духовни ритуали, понеже вярвали, че тя е еманация на душата, само че в течна форма. Колкото и богохулно да звучи, представителите на ранното християнство били убедени, че Иисус, предчувствайки близката си смърт, показал на последователите си по време на Тайната вечеря как правилно да „консумират“ духа Му чрез…орален секс.
Някои гностични секти като борборитите например пък разпространявали истории за Иисус, който пиел собствената си сперма след секс, докато самите сектанти имали навика да се омазват обилно както със сперма, така и с менструална кръв.
Японските будисти пък поемали с благодарност спермата на своя учител, защото били убедени, че по този начин неговата мъдрост ще се всели в тях.
След този сбит урок по история изглежда въпросът вече не е „Да гълтам или не?“, а по-скоро защо продължаваме да го правим.
