Колко стар си, за да си позволиш да мечтаеш? Или да обичаш? Или да изпитваш надежда? Добре, де, няма нужда от толкова превзета риторика в стила на Facebook групите с религиозно-светски уклон, целящ да повдига духа на смачканите от житейските обстоятелства хора. Ясно е, че въпросите са риторични. Ами ако сменим абстрактните понятия като „любов“ и „надежда“ с нещо по-конкретно като например „дискотека“ и „къси панталонки“? Или 20-годишен любовник, червило с цвят „Shocking Pink“ и абонамент за фитнес? Тогава усещам как отговорите ще бъдат далеч по-уклончиви. Живеем общество, което слага…
Синдромът Питър Пан не е непознат за Вучето. А вие страдате ли от него?
