Да кажем, че сте на изход F20 на някое международно летище и чакате отвеждане към самолета. Оглеждате се наоколо и погледът ви се спира върху налят откъм телесна маса мъжага, с глиганска глава и стърчащи от ушите гъсти, черни косми.
Препасал се е през гърди с диагоналка с размера на магарешки дисаги и е застанал разкрачен, с ръце на кръста пред гишето за чекиране, готов да се конфронтира с всеки, който дръзне да го предреди. Какво ще предположите за този човек – кой е, откъде е?
- Това е Брад Пит.
- Това е Чеченеца.
- Това не е Чеченеца.
- Друго.
“Булгар, булгар” отдавна се е превърнало в нещо като БДС, но съвсем не в положителния смисъл, какъвто този лейбъл носи по отношение на бялото саламурено сирене или шпакловката в новите жилища.
Като е писал репликата, която по популярност бият само филмови бисери като “Той ще ме цака с топла бира!”, “Голям човек е дакелът” и подобни, Алеко едва ли е предполагал, че “булгарът” ще се превърне в нарицателно за нашенец, който с външния си вид и най-вече с поведението си предизвиква точно обратното на умиление и национална гордост.
Обаче ето на̀, така добре му се е получило, че образът успя да надживее епохата, която го ражда, и самият той да роди милиони свои модерни копия. А те приличат на първоизточника си не толкова по самобитната външност, мимиките, жестовете и нелепите опити за комуникация на чужди езици, колкото по това, че не могат да разберат и да се приспособят към европейската култура, към която обаче твърдоглаво настояват, че принадлежат.
Между другото, имало е момент в новата ни история, когато това е било аха-аха на път да се случи. През 30-те години на миналия век в България осезателно започва да се усеща повеят на западноевропейския културен вятър.
Той обаче е леко нефелен, защото само разклаща основите на монолита на родното еснафско мислене. Изучилите се в чужбина наши интелектуалци успяват да осигурят едва повърхностното проникване на западните ценности у нас, причината за което си я знаем: на българина и тогава, и сега му се иска да гребе с пълни шепи от благата на капиталистическия строй, но самият капитализъм му е крайно несимпатичен и би предпочел да мине без него. Културният преход обаче така и не се осъществява…
Защото идва 9-ти септември и всичко отива по дяволите.
След амбициозния опит за стесняване на пропастта между балканска България и Европа между двете световни войни и последвалото престъпното заличаване на българската интелигенция от новата власт следва период на усилено заличаване на личността, който ще остави фаталния си отпечатък върху три поколения българи.
Как строителите на социализма успяха да съживят мумията на Бай Ганя и как се разви по-нататък този непреходен български образ разберете на:https://webcafe.bg/gradat/ganyo-balkanski-koyto-e-vsichko-navsyakade- navednazh.html?fbclid=IwAR18GTWflBSMP2AvBr4a0u1W0f0jSbmvwqcmHgUfpB-eMv8laL0r7q0NOy4
