Колко пъти сте чували, че трябва да се съблечете, понеже “така е редно”, а не да се облечете? Николко, предполагам.
На ме ми се случи – преди няколко години, когато почнах да ходя на плуване в един градски басейн в датската столица. Процедурата изисква да се изкъпеш на душовете чисто гол, преди да си облечеш банските. Даже има картинки на стените с инструкции към кои места на тялото трябва да подходиш с особено старание преди да влезеш в басейна.
Обаче за свикналата да се срамува от тялото си дори пред други жени балканска задръстенячка, каквато бях тогава, ми се струваше ту мач, затова и застанах под душа, както си бях вече с целия бански.
Понеже в тия общества никой не мълчи като пукъл при гледката на нещо нередно – независимо дали е неприбрано кучешко а̀ко насред улицата или блондин с рокля на цветя, който развежда човек на каишка из мола – мен веднага ме смъмриха. Другите жени в къпалнята.
След тренировката влязох в сауната и се пльоснах върху дъсчената пейка както си бях с мокрия, гъбясал бански и с три пъти омотана около тялото хавлиена кърпа, с която приличах на човешки хотдог. Когато очите ми привикнаха към тъмнината в дискретно осветеното помещението, започнах да различавам фигурите около себе си.
Всички до една бяха напълно голи. Без бански и очевидно без задръжки. Някои бъбреха помежду си, други просто седяха или лежаха с небрежно разтворени крака, но със затворени очи и се наслаждаваха на омаломощаващата горещина, излъчвана от вулканичните камъни.
Знам, разбира се, че не е възпитано да зяпаш хората, обаче тогава просто не можех да се насиля да откъсна поглед от всичката тази прекомерна, плашеща, но и разкошна в многообразието си голота, която се изливаше под формата на сладострастно напращели и пораженчески увиснали гърди, ренесансови шкембаци с форма на втасал козунак и плоски, безвъглехидратни кореми, избелели от времето белези от раждания и белези от травми, гладки, бебешкоподобни пубиси с лабии, които аха-аха да ти проговорят, и пубиси с избуяли златисторуси, боровинковочерни или огненочервени храсталаци, надиплени като сукно шии на хилядолетни жрици и лъснали като гледжосанa керамика лица на съвършени Лолити.
Плът. Много път. Потяща се плът. И аз по средата – тъпият хавлиен хотдог, който не знае къде да се дене от неудобство.
А не би трябвало да е така. Защото няма по-естествено нещо на тоя свят от голото тяло – с всичката му красота, с всичките му несъвършенства.
Както чух наскоро да казва в едно телевизионно интервю най-известната драг кралица в света, 62-годишният Ру Пол, естественото ни състояние е да сме голи – всичко останало е драг!
Пиша този текст не за да се заявя като един от многото ценители на високото изкуство, които възмутено се изказаха срещу решението на училищното ръководство някъде във Флорида да уволнят учителка, понеже “развращавала” децата, показвайки им снимка на Микеланджеловия Давид. Мотивът ми е далеч по- прозаичен. Но и не съвсем.
Ето какво имам предвид: https://webcafe.bg/svyat/neponosimata-lekota-na-golotata-ili-kak-kulturata-na-srama-e-na-pat-da-sasipe-volnite-severni-obshtestva.html?fbclid=IwAR33OvOkoH6BOmpJhb40oaxVY2aRjWyZDteaVTKs1nDln8NNUzzjGB9lE1A
