Забелязала съм, че една от първите думи, които хората научават на езика на страната, която посещават за първи път, е “наздраве”. Е, освен ако не става въпрос за страна със специален религиозен, ерго алкохолен режим, разбира се, но иначе да, такова е правилото.
Затова и когато човек попадне в Швеция, още с първата бира научава какво е “skål” и как се произнася. И ще продължава да чува думата по време на целия си престой, защото, въпреки високите цени на алкохола и потисническия държавен монопол върху разпространението му, шведите обичат да пият.
И го правят с удоволствие, често без мярка, и с много, много чувство на срам и вина.
Какво е довело до такава странна комбинация от емоции и поведенчески модели? Както с всичко друго, което формира народопсихологията на една нация, и тук трябва да се поровим в историята, за да разберем защо шведите пият по начина, по който пият.
А когато изчетете този текст, ще избършете една капка пот на облекчение от челото си и ще си кажете: “Брей, богати, богати, ама и богатите също плачат… щото, ей на̀, не могат милите едни “патрончета” да си купят от кварталния клекшоп!”.
Системата “Брат”, която съсипа пиенето… и психиката на шведа
За да вникнем в манталитета на нашего брата, шведския пияндурник, трябва да се върнем в началото на XX век – време, което, ако не сте пропуснали уроците по история, ще знаете, че е белязано от широкомащабно разрастване на градовете и въпиещата нужда от работна сила, която да се влее в заводските цехове и други предприемачески начинания.
Емиловците от Льонеберя започват масово да напускат идиличната провинция, за да се преместят в гъсто населените урбанистични ареали и да участват във формирането на новата работническа класа. То и сега не е лесно да се бачка “в града”, но само можем да си представим какво е било тогава: 12-часов работен ден при кофти условия, семейства от по 7-8 човека, натъпкани в тесни апартаменти само с газова печка и един клозет, и непосилно високи продоволствени сметки.
Един от малкото достъпни, евтини продукти се оказва алкохолът и “новите” граждани бързо привикват да го използват като лекарство за всичките си екзистенциални проблеми, пък били те просто запек или погрозняла съпруга.
Тази самолечителска тенденция води до епидемиологично покачване на смъртността вследствие на инциденти и заболявания заради злоупотребата с алкохол.
Накъде отива тази нация и какво можем да направим, за да я спасим от гибелната сила на пиячката? Върху тези въпроси си блъскат главите загрижените за бъдещето на нацията любители на чая, но без особен резултат. През 1907 г. правителството отхвърля постъпилото от тяхна страна предложение да бъде наложена тотална забрана върху интоксикиращите напитки.
Четири години по-късно обаче правителството все пак сформира комисия, която да направи проучване по въпроса и да даде експертна оценка до каква степен трябва да се ограничи продажбата на алкохол и дали изобщо. Най-изтъкнатият и уважаван член на комисията е доктор Иван Брат, чието мнение в последствие ще натежи най-много на везните в полза на изграждането на една строга политика, поощряваща трезвеността и заклеймяваща пиячите като зловредни за благоденствието на обществото индивиди.
За разлика от САЩ, където 18-тата поправка води до тотална забрана на алкохола във всичките му форми, шведите все пак проявяват малко здрав разум и се въздържат от такава драстична мярка за отрезвяване (и изтрезняване!) на обществото. Така, през 1919 г. парламентът гласува предложен от Комисията проект за въвеждането на порционна система за продажбата на алкохола.
Системата “Брат”, кръстена на своя създател, изисква всеки желаещ да си закупи алкохол да подаде молба, и ако местните власти преценят, че кандидатът е достатъчно благонадежден гражданин, му се отпуска полагаемата по закон дажба, т.нар. motbok, равняваща се на 1,82 л месечно.
И колкото по-благонадежден е гражданинът, толкова по-голяма е дажбата. Най-напред в класацията на “добрите граждани” се котирали семейните мъже на средна възраст и с добри доходи. Жените, безработните и хората с ниски доходи изобщо нямали право на motbok и можели да пият само една студена вода.
Оттам и внушеното чувство за срам, че щом са ти отказали motbok, значи си боклук, социален дегенерат. Или още по-лошо – жена! Толкова по въпроса за социалното равенство през онези години.
А какво се случва, когато държавата държи ключа за домашното барче, разберете на: https://webcafe.bg/svyat/natsiyata-koyato-pie-s-udovolstvie-bez-myarka-i-s-chuvstvo-na-vina.html?fbclid=IwAR1xP5JNBAkhgOVYw7eL0WBgMgm7u3CMtbxyJ2r9l0zjnpslQh0SQEPNo8U
…
