Кое е първото име, което ви идва наум, когато ви питат коя е най-известната шведска писателка? Хващам се на бас, че е Астрид Линдгрен. Нашата героиня днес е датската алтернатива на Линдгрен. Шапка са й сваляли нейните колеги-съвременници Ърнест Хемингуей и Труман Капоте, а през 50-те години на миналия век на няколко пъти е номинирана за Нобеловата награда за литература. Най-известната й творба е “Седем фантастични истории”, а автобиографичната й творба “Африканската ферма” от 1937 г. е превърната във филм половин век по-късно, който и зрители, и кино критици определят като една от най-романтичните ленти на всички времена.
На тези, които не са гледали филмовата адаптация “Извън Африка” на режисьора Сидни Полак (което е голям пропуск!) ще спестя ровенето в интернет и ще кажа, че разказва историята на млада датчанка от сой, която се жени за шведски барон (Клаус-Мария Брандауер). Действието се развива през 20-те години на миналия век, когато е апогеят на колониализмът на Черния континент, а екзотика му все още не е окалпазена, т.е. комерсиализирана.
Съпрузите решават да заминат за Кения, за да създадат плантация за кафе. Твърде скептична в началото, героинята се изумява сама от себе си, когато започвеа да се влюбва в земята, народа и… един загадъчен ловец. Мерил Стрийп влиза в кожата на баронеса Фон Бликсен, за да създаде една от най-запомнящите женски роли на големия екран, а вечният чаровник Робърт Редфорд играе обектът на нейната страст.
“Извън Африка” е любовно послание не само до един-единстявен мъж, а най-вече до местата и хората, белязали една гениална разказвачка на истории, каквато е Карен Бликсен, за цял живот.
Един баща за пример и един втори братовчед за влюбване
Карен Динесен се ражда в голямото семейно имение в Рунгстелюн, на 15 км северно от Копенхаген, през 1885 г. Баща й, Вилхелм, е офицер и писател, някои от чиито произведения се считат за класическо четиво в страната и до днес. Детството на Карен е силно повлияно от лежерния, либерален лайфстайл на Вилхелм и любовта му към природата и лова. Тя е обичното момиче на татко и иска да му подражава във всичко, макар някои от заниманията изобщо да не подхождат на една млада дама.
Когато е едва десетгодишна обаче, баща й умира и грижата за нейното възпитание се поема от бабата и лелята от майчина страна. Въпреки че не я пускат в обикновено училище като братята й, а я обучават у дома, Карен изобщо не израства като консервативна задръстенячка. С леля си например тя често провежда оживени разговори за правата на жените и равноправието между половете.
В младежките си години Карен прекарва повечето от ваканциите в дома на бащините си роднини, семейство Бликсен-Финекес, в Сконе, Южна Швеция. От малка е влюбена във втория си братовчед – ужасно красивия любител на конния спорт барон Ханс. Но тъй като той не отговаря на чувствата й, тя се задоволява с брата-близнак, барон Брур Бликсен-Финеке, който проявява малко по-жив интерес към нея. Навръх Коледа на 1912 г. двамата млади, които няма наричам “влюбените”, обявяват годежа си.
Някой си чичо Оге, който е на особена почит в семейството, понеже е успял да натрупа истинско богатство в Сиам, ги посъветва да си пробват късмета в Кения, която по онова време все още е британска колония. Карен и Брур се вслушват в думите му и решават да се впуснат в това малко или много предизвестено африканско приключение. И го правят в началото на 1913-а. Женят се в Момбаса на 14 януари 1914 г. Карен става баронеса Фон Бликсен и носи това име до 1929 г. Самата тя е наричана от приятелите си Таня (от датското “Тане”), а пък нейните читатели я познават под псевдонима Исак Динесен.
Ето как продължава историята на баронеса фон Бликсен: https://chr.bg/istorii/lichnosti/velikite-lyubovni-istorii-strong-karen-bliksen-datskata-baronesa-koyato-vidya-afrika-s-ochite-na-tvorets-i-prezhivya-lyubov-uvekovechena-vav-film-sas-sedem-nagradi-oskar-strong/
